Първите изследвания показват, че микрохидринът подобрява състоянието на нашата биологична среда, обикновено наричана биосреда. Затова, преди да получим представа за това, какво е микрохидринът, нека да разгледаме понятието биосреда.

Биосредата е мястото, в което съществува цялата жива материя. Всеки тип жив организъм за своето оптимално функциониране има различни параметри в интервалите, на които неговата способност да живее и ефективно да се възпроизвежда нараства.

Организмът на човека притежава оптимално здраве, както вътре в клетките (вътрешноклетъчно), така и в междуклетъчното пространство, в границите на много тесни интервали на параметрите на биосредата. Пробиотиците, като например ацидофилус, бифидус и булгарикус, по естествен начин обитават в организма на човека и предпочитат същата биосреда. Тези бактерии са изключително необходими за такива процеси като усвояването на хранителните вещества (особено на витамините от група В) и за формирането на защитната система против вредните микроби.

Патогенните микроорганизми, такива като вирусите, болестотворните бактерии, гъбичките, плесените, паразитите и дрождите (за по-лесно ще ги наричам “вредните микроби”), оптимално функционират в малко по-различна биосреда. Понеже човешкият организъм е лишен от своята здравословна биосреда и попада в биосредата, която е предпочитана от “вредните бактерии”, като неизбежен резултат се явява болестта.

Като правило малкото дете се ражда със здрава биосреда. Общата среда на организма е леко алкална. Детският организъм също така е изпълнен с отрицателни водородни йони (Н-), които неутрализират свободните радикали, а също така способстват за нормалното протичане на биохимичните реакции. Майките-кърмачки предават с помощта на майчиното мляко антитела и полезни бактерии, които попадайки в организма на новороденото, укрепват имунната му система. Но какво става по-нататък с тази съвършена система?

Първо, с времето употребата на преминалите кулинарна обработка хранителни продукти и рафинираните захари, а също така и въздействието на промишлените замърсявания, замърсителите на околната среда и развитието на стреса водят до това, че стойността на рН във вътрешно- и междуклетъчната среда се намалява (т.е. средата става по-кисела), превръщайки биосредата на нашия организъм в предпочитана за “вредните микроби”.

Второ, въздействието на слънцето, физическото натоварване, пушенето, стреса, химическите вещества в хранителните продукти и водата, стероидите и антибиотиците, вкарвани в месните продукти, тежките метали, налични при рибните изделия, консумацията на хранителни продукти с високо съдържание на мазнини, пасивното пушене и замърсеният въздух водят до образуване в организма на свободни радикали, които оказват вредно въздействие за нормалната обмяна на веществата. Установено е, че ежедневно клетките са атакувани от милиарди свободни радикали!

Свободните радикали са нестабилни молекули, които са загубили един или няколко електрони. Когато те се придвижват във вашия организъм, опитвайки се да станат стабилни, да си върнат обратно загубените електрони, вземайки ги от другите нищо "неподозиращи” молекули, на клетъчно ниво стават несметно количество увреждания.

При използването на антиоксиданти организмът неутрализира толкова от тези свободни радикали, колкото е възможно, така че да се избегне по-нататъшното повреждане на клетките. За съжаление в същото време, понеже нашата потребност за количество в излишък на антиоксиданти или неутрализатори на свободни радикали рязко нараства, кулинарната обработка на хранителните продукти, които консумираме и изтощените почви, на които растат хранителните продукти, намаляват тяхната способност да осигуряват организма с антиоксиданти в тези количества, от които той се нуждае. Запасите от отрицателно зареден водород в нашия организъм, някога обилни, постепенно се изтощават, премествайки биосредата на нашия организъм още по-бързо към по-кисела от тази на “вредните микроби”.

Макар да съществуват множество елементи, които играят важна роля за запазването на оптимална биосреда, нека да разгледаме трите нейни основни параметри, на които непосредствено въздейства микрохидрина.

Трите параметъра на биологичната среда
Биологичната среда може съвсем точно да се определи чрез измерването на три различни и в еднаква степен важни параметри на биохимичните процеси, които постоянно се извършват в биологичните течности на нашия организъм - слюнката, урината и кръвта. Към тях спадат:

1) рН или показателят на киселинно-алкален баланс;

2) окислително-възстановителен потенциал (ОВП, често наричан редокс-потенциал), който определя броя електрони, които могат да бъдат отдадени за неутрализация на свободните радикали в течните среди на организма;

3) пределно съпротивление (проводимост), което определя концентрацията на електролитите в урината, кръвта и слюнката.

рН
Това е мярка за относителната концентрация на водородните (Н+) и хидроксилните (ОН-) йони в течна система и има стойности в интервала от 0 (за пълно насищане с йони на Н+) до 14 (пълно насищане с хидроксилни йони ОН-). Дистилираната вода се счита за неутрална с рН 7,0.

Повишаването на концентрацията на положителните йони на водорода Н+ във всяка от течните среди на организма предизвиква преместване на стойностите рН наляво (към 0) и се нарича киселинно изместване.

Повишаването на концентрацията на хидроксилните йони ОН- се нарича изместване на стойностите на рН надясно (към 14) и се нарича алкално изместване.

Нормални стойности на рН са:

Слюнка: 6,0-7,0

Секрети от тънките черва: 7,5 8,0
Секрети от стомаха: 1,0-3,5
Урина: 4,5 8,0
Жлъчна течност: 7,8 8,2
Венозна кръв: 7,3 7,35

Общо казано, следва да се употребява такава храна, която предизвиква леко алкално изместване на рН на кръвта, урината и слюнката. Това е необходимо, защото вашият организъм буквално е бомбардиран от киселина, понеже тя се образува в процеса на естествения метаболизъм на консумираната храна (особено на месните продукти), също така и от външни източници, например от замърсяванията на околната среда. Освен това хроничният стрес, наред с други вредни фактори, предизвиква допълнителна стимулация на симпатиковата нервна система, което още повече засилва киселинното изместване в посочените биологични течности.

Киселинно-алкалното равновесие се оказва кардинално важно за оптималното здраве като имате предвид, че организмите, предизвикващи болести (например болестотворните бактерии, вирусите, паразитите, плесените, дрождите, гъбичките и т.н.), растат много по-бързо в течни среди, които се явяват слабокиселинни. Пробиотиците (например ацидуфилус, бифидус, булгарикус и др.), изпълняващи основна функция за развитието на здрава имунна система, се размножават значително по-бързо в слабоалкална среда.

Окислително-възстановителен потенциал (ОВП) или редокс-потенциал
ОВП се явява показател за биодостъпността на електроните. Важността на този показател се основава на факта, че всички химични реакции зависят от способността на веществата да привлекат или да отдадат електрони. Ето защо електронът е ключът към реактивната способност и химичното въздействие на всички атоми.

Когато животоосигуряващата течност от типа на кръвта е богата на електрони, потенциалът за енергоемките химични реакции е много висок и води до оптимално здраве. От друга страна, когато кръвта обеднее на електрони, протичането на абсолютно необходимите биохимични реакции става невъзможно, което неизбежно води до заболяване и загуба на клетки.

Пределно съпротивление (проводимост)
Пределното съпротивление (проводимостта) е показател за способността на течните среди на организма да провеждат електрически ток. Факторът, определящ тази способност, се явява относителната концентрация на електропроводящи йони на минерални вещества (електролити), съдържащи се в биологичните течности.

Множество жизнеосигуряващи функции зависят от способността на организма да поддържа тези минерални вещества в съответното равновесие, задържайки едни и изхвърляйки други, в зависимост от необходимостта. Вътреклетъчното всмукване, цялостността на клетъчните стени, способността на една клетка адекватно да обменя информация с друга, а също така множество неврологични функции в значителна степен зависят от тези минерални вещества.

Какво става при промяна на биологичната среда
Щом като стойността на вътрешноклетъчното рН се измести в посока на по-кисела среда, тогава са възможни каскада от неблагоприятните стойности на рН за организма.

Биологичната среда става благоприятна за “вредните микроби”. Когато организмът преживява периоди на повишена активност на свободните радикали, например под въздействие на пасивно пушене, при усвояване на храна с високо съдържание на наситени мазнини или в период на състояние на пределен стрес, на биосредата се оказва значително въздействие.

Понеже биосредата става по-кисела, тя става по-благоприятна за размножаването на “вредните микроби”. Задълбочавайки ситуацията, “вредните микроби” сами отделят такива токсини, които още повече повишават киселинността на биосредата, превръщайки я в по-плодотворна за размножаването и развитието на “вредните микроби”.
На клетъчно ниво стават увреждания. При наличието в организма на неадекватни количества антиоксиданти или донори на електрони, свободните радикали се стремят да възстановят изгубените електрони, буквално става “надпревара” и нанасяне на “удар” по клетъчните мембрани и другите чувствителни структури (докато не се получи при тях неутрализация с антиоксиданта или по пътя на поемане от тях на електрон от друга молекула), което води до увреждане на клетъчните мембрани и структурите на ДНК и РНК.

При увреждане на клетките (установено е, че клетките могат да бъдат атакувани от свободните радикали, които не са били неутрализирани от съответстващите им хранителни вещества, до 100000 пъти в минута) организмът трябва да изразходва огромно количество енергия и ресурси за да възстанови и/или замени увредените клетки. В такова отслабено състояние организмът може да стане отворена система за заразяване с “вредни микроби”.

Освен това, колкото по-често става увреждане на клетките под въздействието на свободните радикали, толкова по-вероятно е нарушаване на структурата на ДНК и РНК (които са носители на информация за възпроизводството на клетките), което води до увеличаване на мутациите на клетъчно ниво. Увреждането на клетъчно ниво също така увеличава възможността за превръщането на клетката в ракова.

Ускорява се процесът на стареене. Броят на реализиращите се под въздействието на свободните радикали увреждания също така влияе на продължителността на живота. Например стареенето на кожата е свързано непосредствено с уврежданията, предизвикани от свободните радикали, възникнали под въздействието на слънцето, вятъра и замърсяванията на околната среда. Вероятно можем да наблюдаваме забавяне на процеса на стареене на кожата, особено на лицето и ръцете, при хора, редовно употребяващи микрохидрин в продължение на дълъг период от време. За краткия период на проведените клинични изпитания аз вече наблюдавах оздравяване на увредената кожа при мен и много мои пациенти.

Вече е ясно, че всички хронични дегенеративни заболявания, възникващи във връзка с нашето остаряване, такива като остеоартрит, рак, болести на сърцето, болест на Алцхаймер, са обусловени, поне частично, от вредното въздействие на свободните радикали.

Вече дълги години много учени търсят пътищата, изменящи биосредата по такъв начин, че “вредните микроби” да не могат да се размножават и развиват, с което се спомага на имунната система да възстанови здравето. До сега научно не е открито природно средство, способстващо за запазването в организма на оптимална среда.

Цялата статия може да видите на http://hela-bg.net.