Д-р Цветан Райчинов, председател на Българския лекарски съюз, в интервю за Хелт медия  - за приоритетите на съсловната организация и за най-важните проблеми в здравния сектор у нас.

Д-р Райчинов, кои са непосредствените приоритети, върху които работите в момента?
Най-важното в момента е работата по Националния рамков договор в здравеопазването. Все още се водят предварителни разговори. Българският лекарски съюз има доста сериозни виждания за промени и в трите сектора – първична, специализирана и болнична помощ. Всички тези въпроси ще обсъждаме по време на срещите на ниво управителен съвет. Но ние ще отстояваме непременно два аспекта – на първо място да се облекчат условията, при които лекарите работят, и въпреки кризата, да се подобрят финансовите параметри. Тези два фактора ще доведат и до по-добро качество на медицинската помощ за пациентите.

Ще отстоявате ли заявеното намерение да се разреши на лекарите да работят на повече от един договор?
Разбира се! В Европа никъде няма такава забрана. Никой не може да ограничи лекаря колко и къде да работи. Естествено, не бих препоръчал на колегите да работят на безкрайно много места, но смятам, че всеки е достатъчно отговорен сам да прецени това. Не можем административно да налагаме такива ограничения.

Някои от вашите искания може да наложат промени в законодателството, срещате ли разбиране от министър Божидар Нанев?
На този етап – да. Мисля, че можем да работим и да действаме в една посока. Министър-председателят Бойко Борисов вече демонстрира уважението си към Българския лекарски съюз, като избра за здравен министър неговия председател. Това е сериозен знак за признание на съсловната организация. Много се надявам, че няма да се случи както при предишни правителства министърът на здравеопазването да тръгва с протегната ръка, а после да реши да се изолира от колегите си.

Един от приоритетите на д-р Нанев е въвеждането на втория стълб в здравното осигуряване чрез надграждащ пакет от здравни услуги, предлаган от частните дружества. Подкрепяте ли тази стъпка?
Подкрепяме я, защото това може да се окаже механизъм за увеличаване на приходите в здравния сектор. Всички знаем, че повече пари от бюджета не можем да очакваме, не се очертава и увеличаване на здравната вноска, поради което свежи пари могат да постъпят по линия на здравноосигурителните дружества. Те ще се конкурират в предлагането на надграждащия пакет и ще трябва да убедят хората, че е по-добре да внасят известна допълнителна сума за здраве, отколкото при нужда да правят нерегламентирани плащания. Сегашната ситуация е доста неприятна, дори и унизителна и за лекарите, и за пациентите. Всичко в медицината има своята цена и когато тя не се покрива по действащите легални механизми, се явяват тези плащания под масата. Пациентът няма гаранция какво ще получи срещу парите си, а лекарят е поставен в положението да трепери няма ли да се яви на снимка в утрешните вестници с белезници. Затова настояваме за легални механизми за увеличаване на финансовите ресурси за здравеопазване. Никой не отрича, че те са недостатъчни в момента.

Извън рамковия договор какво най-много ви притеснява?
Прогресиращото намаляване на медицинските специалисти в България. Това важи както за лекарите, така и за медицинските сестри. Вече има цели области в медицината с остър недостиг на кадри, както и цели населени места без лекари. Основната причина за това е ниското заплащане на труда. Ние не можем да упрекнем колегите, че търсят реализация в чужбина, където ги оценяват много по-високо. Защото медицинското образование отнема първоначално около 15 години, а след това продължава цял живот. Един лекар става пълноценен около 40-годишна възраст, докато един икономист, например още от 25 години може да има висок професионален и социален статут. И ако обществото, държавата, не намерят механизъм да оценят медицинските специалисти в тяхната активна възраст, те ще продължават да търсят път навън.

Ще започне ли БЛС да взима по-активна позиция при спорни медицински казуси, когато пациенти или техни близки твърдят, че с тях не е постъпено професионално?
Повечето от тези случаи попадат в следствието и съда, много често БЛС дори не е сезиран за тях. А това не говори добре за нашата организация. Явно нашите комисии трябва първоначално да се самосезират по обществено дискутираните казуси. За да можем да защитаваме правата на лекарите, ние трябва и да посочваме кога колеги са извършили грешки.

Ще се обърнете ли към студентите-медици, за да знаят те каква е ролята на тяхната съсловна организация още преди да са станали пълноправни лекари?
Категорично и то не само към студентите. Досега БЛС беше изоставил една голяма група колеги – това са специализиращите лекари. За тях почти нищо не беше направено – да бъде подпомогнато взимането на специалност, да работят при по-добре регламентирани условия. Затова ние усилено ще работим в тази посока.

Д-р Райчинов, ще се кандидатирате ли да останете председател на Българския лекарски съюз на предстоящия форум?
В момента правя всичко възможно за по-доброто структуриране на организацията, за извеждането на приоритетите. През тези месеци ще реша дали да продължа по-нататък. Това е една много отговорна и натоварваща работа. До голяма степен решението ми ще зависи и от одобрението и подкрепата на колегията за действията ми като председател в сегашния период.