Д-р Димитър Димитров, директор на УМБАЛ „Св. Анна”, София, за неотложните приоритети в здравеопазването, стъпките и реалните срокове за постигането на желаните резултати:

Д-р Димитров, според Вас кой е най-неотложният проблем в здравеопазването?  
Най-сериозният проблем, който виси от 4 години, е, че няма национален рамков договор. Беше спряно договорното начало.

С договорното начало е свързано разглеждането на клиничните пътеки и създаването на нови клинични пътеки за долекуване и продължително лечение. Това трябваше да се направи още пред 4 години.

Трябва ли да остане системата на клиничните пътеки, или е по-добре да се въведат диагностично свързани групи?
Системата на клиничните пътеки трябва да остане за още година и половина, до две. Това време е необходимо, за да се разработи системата на диагностично свързаните групи.
Още през 2000-2001 г. имаше екип, който работеше по нея. Но тъй като отпреди 3-4 години тази дейност е спряна, е необходимо да бъде възстановена.
Т. е. до 3-4 години може в българските болнични заведения да се въведе тази система, ако е осигурено финансиране.

Най-важното e в кратки срокове, до края на годината, да се разгледат клиничните пътеки за остро болни и да се изработят новите клинични пътеки за продължително лечение. Те са между 10 и 15, това не е тайна за експертите. 

Давам веднага пример с инсултно болните. На шестия ден пациентът се изписва, острото състояние е преминало. Какво става обаче с продължителното лечение – до 10-20-30 дни, колкото е необходимо на пациентите с такава тежка диагноза?

Във връзка с клиничните пътеки за долекуване трябва да се направи ясна и точна снимка на болничната помощ. Не по документи, както е досега, а ясно и на място. Да се види какво е състоянието на здравната  мрежа по области, на регионалните болници.  Необходимо е пререгистриране на лечебните заведения според техните дадености – апаратура и съоръжения, персонал... 

Според Вас новият управленски екип на МЗ ще се справи ли с решаването на тези проблеми?
Като председател на Асоциацията  на работодателите в здравеопазването вече имах срещи с новото ръководство на министерството. Към момента съм обнадежден, защото това,  което говорим от години, се споделя категорично от целия екип – и от министъра, и от заместник-министрите. Хубаво е, че сред заместниците на министъра има  юрист. Това е важно за промяната на законодателната рамка в здравеопазването. А то не е елементарно.

Трябва ли да се легализира доплащането в болниците?
Категорично легализиране! То и в момента не е забранено. Всяко лечебно заведение има право на свой ценоразпис. Може би трябва да се изработят други правила за ценоразписа. 
Когато бъде изготвен пълният пакет, включително клиничните пътеки за долекуване, трябва честно и откровено да се заяви пред българските граждани  каква част от него може да се поеме 100 процента с отпуснатите бюджетни средства на здравната каса, на министерството.
Останалото е доплащане.

Затова трябва да се пусне категорично и вторият стълб на здравното осигуряване – допълнителните здравноосигурителни фондове, които да поемат остатъка от пълния пакет. Вече има такива на здравния пазар. Така българските граждани ще имат право и възможност да преценят как да се осигуряват. Това е лично задължение, не държавно.

Както има задължителна гражданска отговорност за автомобилите и пълно автокаско, което не е задължително и всеки преценява за себе си... Щом  всеки гражданин знае какво трябва да плати за колата си, няма как да не може да се ориентира, когато става дума за здравето му.
Основният пакет трябва да бъде в обществената институция, няма значение дали е НЗОК, или ще се казва по друг начин. 

Другото важно е, че обществената институция не може да се саморазпорежда с милиардите обществени пари и да не бъде под тоталния  контрол на държавата, т. е. на МЗ, както е във всички останали страни от  ЕС. А не както беше през последните 4 години.

Какво трябва да се направи, за да се мотивират да внасят осигуровките си тези 1,2 млн. българи, които в момента са извън здравната система?
Това е абсолютно задължение на държавата и на нейните подразделения – министерства, ведомства, агенции. Не може над 2 милиона български граждани да бъдем адекватни, да заделяме своя данък за здраве, а 1,2 милиона да не спазват данъчната и финансовата политика на държавата. Трябва да се въведат най-строги санкции!

Но преди това Министерският съвет, МТСП и НОИ трябва ясно да кажат пред българския народ кои са всъщност социално слабите граждани.  Наистина те са немалка група, но не са милион и двеста хиляди. Кои са останалите?
За тези, които наистина са оценени като социално слаби, държавата по закон е задължена да осигури средства, след като е въведена здравноосигурителна система.

А не както досега. През изтеклите 4 години имаше едни 5 милиона чрез МТСП... През  последната година мисля, че станаха 10 милиона. В болниците, когато постъпи здравнонеосигурен пациент, се попълва  въпросник, който се изпраща в различните социални служби на територията на цяла България.

Трябва да се даде ясна и точна оценка на понятието социално слаб. На тези хора МТСП трябва да издава карти. Когато тези граждани имат нужда, ние ще оказваме здравната услуга и ще изпращаме номера на картата до съответната здравноосигурителна дирекция. Болницата си извършва дейността, заплаща съответната стойност на клиничната пътека, а пък здравната каса по номера на социално слабия чрез съответния фонд на социалното министерство възстановява средствата.
А не както беше през последните 4 години – болницата лекува, изследва, накрая получаваме писмо – пациентът е здравнонеосигурен, или не отговаря на условията, че е социално слаб, няма да ви заплатим. Уникално безумие.

Санкциите ли са единственият начин да се мотивират гражданите да плащат за здраве? 
Има закон, има задължително здравно осигуряване. За тези, които го нарушават, трябва да се въведат тежки държавни санкции, от 5 хиляди евро нагоре. 
Има шмекери, които казват – откъде накъде ще плащам здравна осигуровка, когато имам нужда от лекар, ще си платя.

Други казват – нямам пари, а в същото време пият по три ракии в селската кръчма. При този либерален  режим – здравната осигуровка е между 10 и 12 лева месечно, защото се изчислява върху минималните осигурителни прагове и минималната заплата!
Тези, които не внасят осигуровки, не са бедни  хора. Това е недопустимо.

Друга е темата за гражданите, които не са се осигурили във втория стълб. Това не е задължително. Когато имат нужда, гражданите ще си заплащат кешово, по цени, определени в съответната болница.
А цените ще бъдат еднакви, с малки изключения  - хотел или специализация на лекарски състав, както е на Запад. Но цените ще бъдат еднакви в общата част, тъй като с изготвянето на пълния пакет от МЗ, ще се определи цената на съответната услуга.