Какви са съветите към Вашите колеги по отношение на мениджмънт на температурата при деца? ​Съветите на доц. д-р Светлана Велизарова, Университетска детска клиника по белодробни болести, МУ, София.

Първото нещо, което трябва да се осъзнае, е, че телесната температура на здравото дете не е постоянно 37°C. Тя непрекъснато леко се покачва или спада в зависимост от времето на деня и от заниманията на детето. Разликата между температурата, когато детето е в покой, и температурата, когато детето е в движение, е по-голяма. След като е тичало, температурата на напълно здравото малко дете може да е 37.6°C или дори 37.8°C. Прави се класификация на патологиите в телесната температура: 

1. Хипертермия – повишена температура при здрави лица при силно топлинно въздействие. 
2. Хипотермия – под 36°C – хипотиреоидизъм, Болест на Адисон, остра кръвозагуба, интоксикации. 
3. Треска – Pyrexia (Febris) – повишена Т при болестни процеси: 

• с 0.5–1°C по-висока – до 37.8°C – субфебрилитет;
• до 38.5°C – лек; 
• до 39.5°C – умерен
• до 40.5°C – значителен; 
• до 41.5°C – висок; 
• над 41.5°C – хиперпирексия.

Високата температура, предизвикана от ендогенните пирогени, има и допълнителни благоприятни ефекти върху имунния отговор като пролиферация на Т-хелперни лимфоцити, повишена Т-клетъчна цитотоксичност, образуване и секреция на интерферон. Нещо повече, растежът на някои микроорганизми, в това число полиовируси, пневмококи, гонококи и трепонеми, се потиска при висока температура. Съществуват обстоятелства, при които високата температура може да бъде опасна за малките деца. Например при тежкоувредени или страдащи от хронично белодробно или сърдечно-съдово заболяване, което може да се влоши поради увеличения разход на кислород и сърдечен дебит. В отговор на патогенните вируси или бактерии циркулиращите моноцити и лимфоцити и тъканните макрофаги освобождават съединения, наречени цитокини, които функционират като ендогенни пирогени, в това число интерлевкин-1 (IL-1), интерлевкин-6 (IL-6), тумор некротичен фактор (TNF) и интерферон. Тези медиатори на свой ред стимулират образуването на простагландин Е2 от предния хипоталамус, което води до повишаване на равновесната точка на температурата по пътя на разнообразни физиологични механизми. Значителен брой лекарства се прилагат като антипиретици. Приложението им се препоръчва при деца с висока телесна температура – над 38°C, аксиларно и нарушено общо състояние. Paracetamol е най-дълго прилаган в практиката и се препоръчва като средство на пръв избор поради доказаната си ефикасност и безопасност. Единичната му доза е 15 мг/кг телесно тегло. Възможна е и дозировка в зависимост от възрастта на детето. Когато категориите по възраст и тегло не съвпадат, дозировката се базира на теглото. Концентрацията в плазмата достига максимум в рамките на 15-60 минути, а плазменият му полуживот е до 4 часа след приемането на терапевтична доза. Paracetamol се метаболизира в черния дроб до сулфат и производни на глюкуроновата киселина, като малка част се преработва до токсичния NAPQI. Последният е хепатотоксичен в количества, надхвърлящи капацитета на черния дроб за конюгирането му с глутатион или други донори на сулфхидрилни групи (над 200 мг/кг телесно тегло – остра токсична доза). Стандартната опаковка суспензия или сироп не може да предизвика остро отравяне дори при инцидентно приемане на цялото съдържание. Нестероидни противовъзпалителни средства (НПВС), най-често ibuprofen, също се прилагат като антипиретици при деца. Данните сочат, че в дози 5-10 мг/кг антипиретичният ефект на ibuprofen е сравним с този на препоръчителните дози paracetamol. Максимални плазмени концентрации се наблюдават в рамките на 1,5-2 часа и времето на полуживот е около 2 часа. Както и останалите НПВС, ibuprofen може да предизвика стомашни улцерации, перфорация, кръвоизлив (макар че подобни усложнения са редки при малките деца) или да влоши симптомите на астма и в редки случаи – да предизвика анафилактична реакция. Въз основа на горепосочените факти ibuprofen не може да се препоръча кaто антипиретик на пръв избор в детска възраст. Ацетилсалицилова киселина не се прилага при деца под 12 години (за някои страни под 16 г.) с вирусни заболявания или повишена телесна температура след имунизация с жива вирусна ваксина поради риск от развитие на синдром на Rey. Metamizole притежава температуропонижаващ, обезболяващ и спазмолитичен ефект и може да се използва при колики на вътрешни органи, като водоразтворимостта му го прави удобен за парентерално приложение. Многобройните нежелани лекарств ни реакции – алергични реакции, потискане на хемопоезата, местен дразнещ ефект – болка, абсцеси и др., агранулоцитоза (1:1700), аналгинова нефропатия и така нататък, го правят неподходящ за детската практика. Приложението му е възможно по изключение, когато са налице абсолютни противопоказания или неефективност на по-горе споменатите лекарства на пръв и втори избор. Често срещана грешка при приложението на антипиретици е нередовното им приемане. За да се поддържа необходимата концентрация в организма и да се постигне терапевтичен ефект, те би следвало да се приемат редовно до трайното спадане на температурата и появата на сигурни признаци на прогресиращ оздравителен процес. Обичайната продължителност на антипиретичната терапия е 3-5 дни. 

Ключовите фактори при определянето на значението на измерената телесна температура са: 

1. Възрасттанадетето; 
2. Стойноститенависокататемпература; 
3. Наличиенаданнизаинфекция; 
4. Наличиенадругисимптомиитяхнататежест; 
5. Брой на белите кръвни клетки и диференциалната формула (ДКК). 

Препоръчва се антипиретично лечение да се прилага по принцип при деца с температура над 38°C. Всички деца с висока температура, насочени за домашно лечение, трябва да бъдат проследявани през следващите 24 до 72 часа с цел установяване дали заболяването прогресира. Оценяват се клиничните симптоми и тяхната еволюция, степента на повлияване от терапията и данните от изследванията. Това е необходимо, защото дори при афебрилно дете не може да се изключи влошаване на състоянието му и повторно повишаване на температурата впоследствие. Родителите трябва да бъдат съветвани да измерват температурата на всеки шест до осем часа, да следят за промени в общото състояние на детето и при нужда да потърсят повторен клиничен преглед. Ясната и съпричастна комуникация на лекаря с родителите, основана на взаимното доверие, може да подобри безопасността и ефикасността на терапевтичните мерки в семейството.