Публикация

​Алгоритъмът на здравето през есента и зимата

Упражнения на открито, пробиотици и антиоксиданти пазят от болести


Периодът до края на ноември е най-подходящото време организмът да бъде подготвен за зимата. Ако човек посрещне студеното време и неизбежните вълни от респираторни инфекции в добра кондиция, шансът болестите да го отминат е много висок. За това са необходими известни усилия, които са по силите на всекиго.

На първо място е физическата кондиция. Използвайте всяка възможност за разходки и игри на открито, посещения в планината. Разпространеният сред много родители страх „детето да не настине“ често води до неадекватно обличане, претопляне и в крайна степен изнежване, вместо закаляване на тялото. Същото важи и за възрастните – носете си и по-дебела дреха, но опитайте да не се навличате, само защото така е прието. От друга страна, когато времето е наистина студено – под 4 – 5 градуса и особено, ако духа вятър, носенето на шапка е задължително. Важно и е обувките да пазят краката топли. Неразумното излагане на студ не може да причини инфекция само по себе си, защото тя се предизвиква от микроорганизми, но прекалено ниските температури свиват малките кръвоносни съдове в лигавиците и намаляват локалния имунитет. В домовете температурата в дневната трябва да е около 22 – 23 градуса, а в спалните – 20 градуса. Надуването на отоплението води до прекалено изсушаване на въздуха и дехидратация на носоглътката.По отношение на храненето есента е най-богатият на плодове и зеленчуци сезон. Търсете продукти местно производство, консумирайте поне 3 – 4 порции на ден – ябълка, шепа грозде, морков, чушка, няколко сливи… Известно е, че чесънът, лютите чушки, джинджифилът, имат бактерицидно действие. Разбира се, хората с язви, гастрити и колити, трябва да внимават с консумацията им. Всъщност поддържане на здравето на храносмилателната система е тясно свързано и с общия имунитет. Червата освен добре известната храносмилателна функция, имат много сериозна имунна роля. А за да я изпълняват успешно, е важно чревната микрофлора да бъде в добро състояние. Става въпрос за естествените полезни бактерии, които населяват чревната лигавица и участват в множество биохимични процеси. Някои хронични чревни заболявания като често срещаният колит, както и еднообразният начин на хранене могат да променят съотношението между полезните и болестотворните бактерии в храносмилателната система. В такъв случай приемът на пробиотик в продължение на две – три седмици може да възстанови баланса.

Разбира се, важно е и специфичното предпазване от заболявания чрез противогрипна ваксина при препоръчителните групи от хора – хронично болни; работещите в образованието, здравеопазването, транспорта; възрастните над 65 г. и децата. При някои хора лекарите препоръчват и курс с имуномодулатори.

Ако все пак започнат симптоми на заболяване, бързо трябва да се направи разграничението дали е грип или друга респираторна инфекция и да започне лечение. Грипът се лекува със специфични медикаменти, освен с добре познатите и ефективни симптоматични лекарства срещу температурата, болките, кашлицата и хремата. По лекарска преценка на следващ етап може да бъде назначен и антибиотик, когато заболяването се усложни с бактериална инфекция. През последните години лекарите в огромния процент от случаите предписват и пробиотичен курс заедно с антибиотика, за да не бъде допусната дисбактериоза и свързаната с нея диария по време на лечение с антибиотици. Съвременните пробиотици са разработени така, че не само предотвратяват стомашно-чревните разстройства, но и не позволяват развитието на хронична дисбактериоза. Затова приемът им е редно да започне едновременно с антибиотичния курс и да продължи поне една седмица след него. Пробиотичните препарати са с отлична поносимост, не влияят на приема на лекарства и храни, нямат странични ефекти. Отпускат се и без лекарско предписание, включително при деца и при хора от третата възраст.

" }-->

Коментари