Най-честата грешка е, че позволяваме на децата си да се хранят предимно с готови храни, сготвени извън дома ни.

Източник: www.puls.bg

- Какви са най-честите грешки, които правим при храненето на децата си? На какво се дължи все по-високият процент на затлъстяване при децата, включително и придружаващите го заболявания?
Най-честата грешка е, че позволяваме на децата си да се хранят предимно с готови храни, сготвени извън дома ни. Освен това те често консумират твърде много захарни и тестени изделия.
И за съжаление започваме да се замисляме какво точно ядат едва, когато вече е трудно да променим навиците им. Изпускаме златното време от 1 до 3 годинки, когато можем да изградим здравословни навици у децата си по отношение на техните хранителни предпочитания.
Друга грешка, която се допуска, е прекаляването с млечните продукти, които обаче са причина за често повтарящи се хреми и ушни инфекции.
От друга страна при мен непрекъснато идват родители, които забраняват на децата си да консумират мазнини, защото знаят, че водят до затлъстяване. Това обаче е много погрешно. Децата до 2-годишна възраст например имат нужда от 40-50% мазнини в дневното си меню! Не на последно място, сред основните причини за затлъстяването в детска възраст, е отсъствието на движение. Децата ни водят все по-заседнал начин на живот, което е пагубно за здравето им.

- Има ли храни, с които трябва да бъдем особено внимателни при най-малките – кои от тях да „забравим” напълно?
Вредните храни са тези, създадени по изкуствен път - рафинираните храни, храните с дълъг срок на годност, безкрайно преработените храни. И колкото по-късно запознаете децата си със сладките храни, толкова по-добре!
Със зърнените закуски също не бива да се прекалява, особено ако са преработени и рафинирани. Много е важно преди приготвянето им например да бъдат накиснати от предишната вечер.

- Наспоследък рязко се повишават здравословните проблеми, свързани с чувствителност на организма към глутен. Трябва ли да ограничаваме в детското меню глутенсъдържащите храни?

Както винаги най-правилен е балансът. Нека да не се вманиачаваме в нищо. Непоносимостта към глутена е свързана с газове и подуване на стомаха, болезнени колики, колит, главоболия и други. Ако у децата се появят определени симптоми като хиперактивност, дефицит на вниманието, лошо храносмилане, чести главоболия, алергии – да, тогава родителите може да се замислят и за ограничаване на глутена в диетата.
Глутенът се съдържа в пшеницата, ечемик, овес и ръж, но също така и в други храни като сладкарски изделия, салами, дресинги и готови подправки, соево мляко, пудра захар, лекарства и т.н. Но при едно нормално развиващо се дете не е необходимо такова рестриктивно ограничаване. За едно разумно хранене на малкото можем например просто да заменим фидето в супите с просо или киноа. И най-вече - по-рядко да им позволяваме да похапват пасти и торти.
- А в случай, че често се наблюдават храносмилателни смущения?
Има някои златни правила за добро хранене, които е добре да се спазват - не смесвайте много различни видове храни, когато сядате на масата., избягвайте тестените и захарните изделия и ограничете максимално употребата на консервираните храни.
Друго важно правило е плодовете и млякото се консумират отделно от другите храни – т.е. като междинни закуски и всеки ден да включвате в храненето фибри, сурови плодове и зеленчуци.
При чести диарийни изхождания е много важно да се балансира солевия състав в организма, защото минералният дефицит отслабва имунната система и забавя метаболизма, организмът се задръства от токсини.
Шуслерова сол №8 натриев хлорид повлиява пенести, воднисти изпражнения, сол №9 натриев фосфат се препоръчва при диария след прием на мазни храни. Сол №7 магнезиев фосфат помага за облекчаване на болките в корема, а газовете и подуването се лекуват със соли №9 натриев фосфат и №10 натриев сулфат.