Проектът за промени е разработен при спазване на основните принципи за гарантиране на всеки български гражданин на достъп до необходимият му обхват медицински дейности, заплащани с публичен ресурс

МОТИВИ към проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 39 от 2004 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията 

Проектът на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 39 от 2004 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията, е изготвен на основание чл. 30, ал. 3 и чл. 123, ал. 2 от Закона за здравето. Проектът на наредба е изцяло съобразен с целите и приоритетите на националната здравна политика, реализирана от МЗ, насочена към подобряване на здравното състояние на населението и намаляването на заболеваемостта и смъртността чрез засилване на промоцията и първичната и вторична профилактика на болестите. 

Той, както и изготвената Наредба за пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, е разработен при спазване на основните принципи за гарантиране на всеки български гражданин на достъп до необходимият му обхват медицински дейности, заплащани с публичен ресурс, при ясно дефиниране на задълженията на всички части от здравната система (общопрактикуващи лекари, лекари специалисти, болнични и други специализирани заведения) за осигуряване на неговото комплексно обслужване. Описаните в проекта на наредба дейности по профилактика и диспансеризация попадат изцяло в основния пакет здравни дейности, заплащани от НЗОК.

Предимствата на изменената и допълнена наредба в сравнение с досега действащата са няколко. На първо място, регламентира се точно обемът от дейностите по профилактичните прегледи за децата и бременните, които НЗОК заплаща напълно. Тези две групи са специално изведени, тъй като детското и майчино здравеопазване са основни приоритети в националната здравна политика. В проекта на наредба се запазва възможността профилактичните прегледи на децата и бременните с нормална бременност да се извършват от личен лекар или от специалисти педиатри, съответно акушер-гинеколози при желание от тяхна страна. 

При бременност с риск тези прегледи ще продължават да се осъществяват задължително от специалист акушер-гинеколог, като се запазват и допълнителни консултации и изследвания, които НЗОК заплаща. За възрастните над 18 години е регламентиран обемът на профилактичните прегледи по възрастови групи, както и критериите за формиране на рисковите групи. При пациентите, при които в резултат на профилактичните прегледи е определен повишен риск от развитие на социално-значими заболявания - сърдечно-съдови заболявания, захарен диабет и някои онкологични заболявания (рак на маточната шийка, рак на млечната жлеза, рак на простатата и на ректума), са предвидени допълнителни профилактични прегледи при съответния специалист, както и медико- диагностични и високоспециализирани изследвания. 

Осигуряването, чрез настоящият проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 39 от 2004 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията и изготвената Наредба за пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, на гарантиран достъп до необходимия обем профилактични дейности е насочено към ранно откриване на рисковите фактори за развитие на заболяване, ранно диагностициране на настъпило заболяване и своевременно насочване за лечение с оглед предотвратяване на трайно увреждане или неблагоприятен изход. На второ място, ясно и точно са определени заболяванията, обект на вторична профилактика, осъществявана чрез диспансерно/амбулаторно наблюдение. В обхвата на заболяванията са включени всички хронични заболявания, при които болните подлежат на диспансеризация по медицински критерии, в т.ч. болните с редки заболявания. 

Новото в проекта на наредба са разработените няколко нови приложения, които регламентират гарантиран минимум от прегледи, консултации и изследвания при диспансеризация, заплащани от НЗОК. Предвид индивидуалните особености на протичане на заболяванията при всеки отделен случай в наредбата не са фиксирани броят на прегледите, консултациите и изследванията, а са определени параметрите на медицинския целесъобразен минимум, който НЗОК следва финансово да гарантира за здравноосигурените. Посоченият в наредбата обхват на профилактичните прегледи и диспансерното наблюдение определя минималния вид и периодичността на медицинските дейности (консултативни прегледи и медико-диагностични изследвания), осигуряващи качествен и своевременен контрол на здравословното състояние на пациентите, в т.ч. проследяване на терапевтичния отговор от прилаганото лечение, в т.ч. домашното лечение, заплащано с публични средства. 

Спецификата на амбулаторно наблюдаваните заболявания е съобразена и със конкретните компетентности на нивата на здравната система, като съответно на тях то се извършва в условията на извънболничната първична и специализираната помощ или в болничната медицинска помощ, осъществявана от лечебни заведения за болнична помощ, комплексни онкологични центрове, центрове за психично здраве или центрове за кожно-венерически заболявания. Предложените промени са свързани също и с необходимостта от актуализация на някои текстове в наредбата, произтичаща от промените в Закона за здравното осигуряване, с които пакетът здравни дейности, заплащан от бюджета на НЗОК, е определен като основен и допълнителен. Очакваните резултати от въвеждането на промените са подобряване на достъпа на населението и гарантиране на необходимото ниво на качество на здравните услуги, свързани с профилактиката и диспансеризацията на пациенти с хронични заболявания. 

Дългосрочните резултати от прилагането на нормативния акт са свързани с реализацията на националните здравни цели, заложени в Концепцията „Цели за здраве 2020“, насочени към устойчиво подобряване на здравните показатели на населението. Финансовите средства за прилагането на промените в Наредба № 39 от 2004 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията са в рамките на бюджета на НЗОК за съответната календарна година, като не са необходими допълнителни средства за дейностите по профилактика и диспансеризация. От прилагането на нормативния акт не се очакват финансови резултати. Предложеният проект на нормативен акт не е въведен с правото на ЕС и няма връзка с него.