Публикация

Новият имидж на яйцето

​Нито един продукт не е претърпявал толкова разнообразни обвинения и промяна на мнението за него само за двайсетина години. Дали са толкова вредни, колкото ги смятат някои и имат ли някаква разумна основа ширещите се митове за тях?


Нито един продукт не е претърпявал толкова разнообразни обвинения и промяна на мнението за него само за двайсетина години. Дали са толкова вредни, колкото ги смятат някои и имат ли някаква разумна основа ширещите се митове за тях?

От яйцата се напълнява. Тази измислица води началото си от голямото съдържание на мазнини в жълтъка. Но това е чисто логическо умозаключение. При широкомащабни научни изследвания на учени от САЩ /Университет на Кънектикът/ и Великобритания е установено, че най-добрата закуска е яйцето. След нея чувството на ситост се съхранява най-дълго и на обяд хората изяждат по-малко храна, което е предпоставка за намаляване на риска от затлъстяване и редуциране на вече натрупаните килограми. Изводът е бил, че 1-2 яйца на ден могат да се използват в програми за намаляване на теглото. Още повече, че едно средно голямо яйце не съдържа много калории – около 75 ккал. Съдържащите се в него липотропни вещества – холин и лецитин предотвратяват мастната инфилтрация на черния дроб /стеатоза/, която е често срещана при затлъстяване.

Яйцата от пъдпъдък са по-полезни от кокошите. Тази приказка вероятно е измислена от търговците на пъдпъдъчи яйца. Но резултатите от биохимичните анализи са категорични. Витамини и минерали в двата вида яйца има приблизително равно количество. Веществата, които имат някакво значение в профилактиката на атеросклерозата /коналбумин, лизозим, флавопротеинсиалова киселина/ в кокошето яйце са повече. Холестеролът в пъдпъдъчите яйца е повече. Ако ще си лекуваме атеросклерозата с яйца, то това са кокошите.

Яйцата предизвикват атеросклероза. Това мнение се появи преди 30 години и все още живее в масовото съзнание. То е чисто умозрително и се основава на съдържанието в жълтъка на холестерол. Научните данни отдавна са опровергали влиянието на яйцата в появата на атеросклероза. Първо – освен холестерола в тях се съдържат и неговите антагонисти – фосфолипиди, които по количество са повече и в благоприятно съотношение с него 6:1. Второ – установено е, че по-голямата част от холестерола организмът /по-конкретно черният дроб/ използва в синтеза на жлъчните киселини и клетъчните мембрани. Трето – Световната здравна организация в един от своите доклади заяви, че холестеролът от храната не е рисков фактор за развитието на атеросклероза. Холестеролът е жизнено необходимо вещество. За какво той се съдържа в яйцата? Защото за направата на едно здраво пиле е нужен доста холестерол.

Яйцата са тежка храна. Този мит също има народен произход. В основата му стои наличието на болен черен дроб, жлъчен мехур и задстомашна жлеза у някои хора. При тях след консумация на твърдо сварени яйца се появява тежест и болка в дясното подребрие и чувство за дискомфорт, което поражда мисли за неприемането на тази храна от организма им, следователно тя е тежка и не се препоръчва. Наистина при заболявания на тези органи тя не се препоръчва. Но що се отнася до тежестта на яйцата това е абсолютно неправилно мнение. Напротив, те са много лека храна. Няма друг продукт, който да се усвоява 98% без особени усилия от организма /и без да оставят някакви отпадъци и „шлака”/. Яйцата са еталон за хранителен белтък. Рохките яйца могат да се смелят за един час. За каква тежка храна може да става въпрос.

Суровите яйца са по-полезни. Отдавайки дан на този мит бабите ни тъпчеха в детството със сурови яйца. Елементарните знания по биохимия показват друго. Суровите белтъци много трудно се разграждат и утилизират от организма. Виновен за това е един ензим - антитриптаза, който се съдържа в суровия белтък и затруднява неговото разграждане. В този случай може да се каже , че кокошето яйце е тежка храна. Но това не важи за варения продукт, който се разгражда и усвоява идеално. Варените белтъци се включват в най-строгите диети, когато не трябва да се натоварва храносмилателната система. Именно суровото яйце може да се определи като вредно. То съдържа белтъка авидин, който свързва витамина биотин и той се изхвърля от организма. При честа употреба на сурови яйца може да се получи биотинов недостиг с последици за здравето – дерматит, депресия, отпадналост, атрофия на рецепторите на езика.

Оранжевите жълтъци са по-полезни от жълтите. Това също е народна приказка. Идва от това, че когато нещо чисто естетически е по-приятно за окото, то не може да нее по-полезно. На практика цветът на жълтъка зависи от храната на кокошките и съдържанието в нея на растителни пигменти.

Яйце с бяла черупка е по-полезно от това с по-тъмно оцветена черупка. По-тъмните яйца по състав не се отличават от белите. Те се снасят от определен вид кокошки. Единственото отличие от белите е, че техните черупки са по-здрави и по-трудно се чупят и за това са предпочетени от производители и търговци.

Колко яйца можем да ядем, за да има полза, а не вреда от този полезен продукт? По този въпрос, колкото лекари, толкова мнения. Когато яйцата бяха в немилост заради холестерола лекарите ги ограничаваха до 1-2 в седмицата. И до сега някои колеги препоръчват до 3-4 седмично. При много широкомащабни проучвания в Америка с участието на 120 000 души, които са били наблюдавани в продължение на 14 години, е получен еднозначен резултат: при тези хора, които са изяждали по 7-14 яйца седмично, инфаркти и инсулти са се случвали не по-често от тези, които са консумирали само по едно яйце седмично. От там и извода: по 1-2 яйца на ден не носят никаква вреда за здравето.

Яйцата са продукт с висока хранителна и биологична стойност. В тях са концентрирани всички компоненти необходими за развитието на един организъм, при това в оптимално балансирано съотношение – незаменими и заменими аминокиселини, ненаситени мастни киселини, значително количество мастноразтворими витамини /витамин А, Д, Е/, витамин В2, витамин В12, фолиева киселина, витамин Р.

Повече за здравословното хранене научи тук - Хранене и диететика

" }-->

Коментари