Приоритет в нея са т.нар. рефракционни аномалии – късогледство, астигматизъм и далекогледство

Кампания за перфектно зрение започна в университетите у нас. Тя се провежда в рамките на програма „Право на зрение 2020“ на Световната здравна организация. Приоритет в нея са т.нар. рефракционни аномалии – късогледство, астигматизъм и далекогледство. Това са най-честите лечими нарушения на зрението. Хората с тях имат влошено качество на живот – виждат лошо наблизо, надалеч, трудно шофират, имат главоболие, и често не знаят, че аномалиите са напълно отстраними.

Целта на кампанията е информиране на младите как да се грижат за зрението си и да живеят без очила. Тя включва срещи, интерактивна част, въпроси, отговори и възможност за преглед. Първите висши училища, участвали в кампанията, бяха УНСС, Националната спортна академия и Нов български университет. Темата бе лазерната корекция на зрението – процедура, към която в последните години има огромен интерес. Това е и най-често избираната елективна (по избор на пациента) хирургична процедура в света. Лектор бе доц. д-р Борислав Кючуков, доцент в Медицински университет - София, един от българските офталмолози с най-голям опит – повече от 12 години. Той има сериозен научен интерес към темата и множество участия с публикации в международни конгреси. В срещите участваха студенти и преподаватели.

„Фокус в тази кампания е младото око. Това е възрастта, в която лазерната корекция е възможна и най-подходяща“, обясни доц. Кючуков. Той добави, че към тази процедура трябва да се подхожда сериозно, отговорно и с реалистични очаквания. След лазерната корекция има 6-месечен период на проследяване, в който се правят поне 3 контролни прегледа. Преди нея има също 3 прегледа, включително и на разширени зеници. Лазерна корекция не се извършва 24 часа след разширяване на зениците, защото няма да даде най-прецизен резултат. Много хора не знаят това и се подлъгват по оферти „2 в 1“ – екскурзия в чужбина плюс операция, след което разочаровани разбират, че отново трябва да пътуват за контролни прегледи.

Как да изберат своя хирург, има ли значение апаратурата, колко вида са лазерните процедури, двете очи ли се оперират едновременно, бяха само част от въпросите. Доц. Кючуков посъветва всеки, който се е решил на тази корекция, да пита своя хирург: от колко време се занимава с лазерни корекции, колко е извършил, с каква апаратура работи, кой осъществява техническата й поддръжка. „Добрата корекция зависи от няколко фактора: ако апаратурата е най-нова и модерна, а специалистът има малък опит, резултатът може и да не е най-добрия. Същото се случва и ако специалистът има голям опит, но работи със стар лазер“, обясни той. Важно е пациентът да се види и да разговаря с хирурга си поне веднъж преди операцията, защото в много клиники той вижда лекаря едва по време на самата процедура, което не е напълно коректно.

Какво представлява лазерната корекция на зрението:

Това е хирургична процедура, по време на която светлинен лъч осъществява изключително прецизни корекции в роговицата с цел промени в начина, по който окото фокусира светлината. Неизменна част от манипулацията е предварителният преглед – с високотехнологични апарати се прави топографична снимка на предната и задната роговична повърхност. Това е много подробна, цветна карта на формата и контура на роговицата. Дигиталната информация от топографа се въвежда в ексимерния лазер и служи за планиране на процедурата и за „изглаждане” на роговичните неравности.

Операцията трае десет минути, с местна капкова упойка. Лазерът изпарява повърхностния роговичен слой и по този начин връща зрението. При най-новата технология с т.нар. фемтосекунден лазер това се извършва безконтактно – апаратурата не докосва окото, няма разрези и остриета, което гарантира кратък възстановителен период, високо зрение веднага след процедурата.

У нас най-честите пациенти, които избират лазерната корекция са тези, чиято професионална дейност и очилата са несъвместими – ръководител полети, военни, полицаи, професионални шофьори, спортисти, стюардеси и др.

Допълнителна информация за рефракционните аномалии и „Програма право на зрение 2020“:

Рефракционните аномалии са най-честото лечимо очно заболяване в света. Хората с такива нарушения имат влошено качество на живот - трудности в гледането надалеч и наблизо, в шофирането. Около 70% от населението в България има нужна от някакъв вид зрителна корекция. От тях едва 1,2 млн. са коригирани посредством очила, контактни лещи или лазер. 37% от пациентите със зрителни аномалии нямат представа, че имат нужда от корекция.

Целта на Глобалната програма за предотвратяване на слепотата на СЗО, наречена „Право на зрение 2020“ е към 2020 г. предотвратимите причини за слепотата да бъдат сведени до минимум. Програмата е приета през 1999 г. и препоръчва на всички правителства да създадат свои планове за борба със слепотата и лечимите зрителни аномалии.

През 2005 СЗО настоятелно призова държавите да мобилизират своите усилия и да засилят профилактиката на очните заболявания, като създадат възможност за добра информираност на населението, достъпност до прегледи и насърчат партньорството между правителствения, неправителствен и частен сектор, който полагат усилия в тази насока.

По данни на СЗО в целия свят има 37 милиони слепи и 161 милиона души с влошено зрение. На всеки пет секунди в света ослепява по един възрастен човек, а всяка минута – едно дете. ¾ от тези случаи са лечими или предотвратими. По данни наСЗО, ако не се вземат мерки, към 2020 г. числото на слепите в света ще се удвои и ще достигне до 75 милиона души. Медиците бият тревога – ако допреди години възрастовият праг на катарактата бяха 60 години, сега той е паднал до 40 г. В програма „Право на зрение 2020“ членуват международни браншови офталмолозични съюзи, пациентски и лекарски организации, НПО. Те организират семинари, тренинги, информационни кампании, безплатни скрининги и др.

У нас в рамките на програмата „Право на зрение 2020“ офталмолози от цяла България стартираха кампания „Не се страхувайте от катаракта“. Тя започна през 2011 г. с мащабни безплатни скрининги в различни градове, сред които София, Пловдив, Плевен, Варна, Бургас, Видин, Враца, Русе и др. През 2014 г. към инициативата на лекарите се присъедини Пациентска организация „Глаукома“ и насочи вниманието на обществото и към това социално значимо заболяване. През 2015 г. в Плевен, София, Пловдив, Хасково и др. бяха проведени информационни събития под наслов: „Не на глаукомата и катарактата“. През октомври т.г. и в България кампанията промени името си на „Право на зрение“. Освен катарактата и глаукомата, тя фокусира вниманието на обществото върху очите на младите, с намерението да се справи с най-честите рефракционни аномалии – късогледство, далекогледство, астигматизъм.