От 11 ноември тази година до сега трима пациенти на Клиниката по кардиохирургия към Университетската болница “Св. Марина” във Варна получиха шанс за по-добро качество на живот

От 11 ноември тази година до сега трима пациенти на Клиниката по кардиохирургия към Университетската болница “Св. Марина” във Варна получиха шанс за по-добро качество на живот – оперативното лечение на митралния им клапен порок беше съчетано с криоаблация, един от най-съвременните методи за оперативно лечение на аритмията при предсърдно мъждене. За първи път в България при това лечение се прилага криоаблация – чрез замразяване до -62^оС по определени линии в предсърдията се прекъсват пътищата на аритмията, което води в над 80% от случаите (по данни от специализираната медицинска литература) до възстановяването на нормалния синусов ритъм – последователно съкращение на предсърдията и камерите на сърцето, повишаващо с до 15% ефективността на сърдечната дейност. Когато криоаблацията се прилага според определени в световната медицинска практика критерии – аритмия с давност не по-голяма от 1 година, умерено разширено ляво предсърдие и пристъпна или персистираща аритмия при предсърдно мъждене, в опитните центрове шансът за успех е близо 90%! И при тримата първи пациенти криоаблацията е довела до възстановяване на синусов ритъм, като този ритъм се задържа и в ранния следоперативен период!

Професор Джеймс Кокс представя своята методика за оперативно лечение на аритмия при предсърдното мъждене през 1986 г. – нарича я Maze(лабиринт) процедура поради сложността на разрезите на предсърдията. През 90-те години на миналия век индустрията създава технологии, които значително облекчават извършването на тази операция и тя става широко известна като „Cox-Maze IV procedure”. Понастоящем има два основни начина да се извърши тази процедура – чрез прилагане на „радиофреквентна аблация” (ефектът е загряване на тъканите по определени линии) и чрез „криоаблация” (замразяване на тъканите до -62^оС по аналогични линии). Всяка от методиките има своите привърженици, а натрупаният в Европа и САЩ опит е значителен. Съобщава се за задържането на ефекта от криоаблацията над 5 години в над 80% от пациентите, върнали се към нормален синусов ритъм.

Предимствата на приложената от екипа на Клиниката по кардиохирургия към Университетска болница „Св. Марина“ във Варна криоаблация са поне няколко:

• Криоаблацията замразява тъканите по същите линии, както радиофреквентната аблация, но без да има опасност от нежелано увреждане на вътресърдечните структури. Радиофреквентната аблация (РФА, моно- или биполярна) използва локализирано загряване на тъканите, а това може да увреди вътресърдечни структури, каквито са сърдечните клапи.
• Механизмът, по който действа криоаблацията, позволява линиите за аблация да се завършат напълно, достигайки митралната и трикуспидалната клапи, тъй като е доказано, че дори 1 мм неаблирана тъкан може да е причина за неуспех от това лечение – например, когато линиите на РФА не достигат митралната и трикуспидалната клапи.
• Затваря се отворът на “ухото на ляво предсърдие” – структурата, която е отговорна за над 80% от тромбоемболичните исхемични инсулти при хората. Причината е, че ухото на лявото предсърдие се увеличава с времето, в него могат да се образуват тромби, които стават източник за тромбоемболични инциденти, вкл. исхемични мозъчни инсулти.
• Няма риск за увреждане на съседни несърдечни структури (например лежащия в съседство със сърцето хранопровод).

Разбира се, методиката има и своите слабости – не може да се прилага, ако не се използва машина сърце - бял дроб, т.е. ако се оперира на биещо сърце. За да се увеличи шансът за успех (прекъсване на аритмията и възстановяване на синусовия ритъм), трябва да се работи както върху лявото, така и върху дясното предсърдие, а това изисква повече време в операционната – около 10-15 минути по-дълго в сравнение с прилагането на радиофреквентна аблация. В същото време използването на биполярна радиофреквентна аблация не може да реши напълно проблема с аритмията на част от пациентите – биполярната радиофреквентна клампа може да увреди митралната и трикуспидалната клапи, поради което и линиите на аблация не достигат до тези клапи. Незавършването на линиите на аблация е предпоставка за по-незадоволителен резултат. В тези случаи може да се наложи прилагането на двете методики – радиофреквентна и криоаблация, което оскъпява процедурата значително.

Инвалидизиращата аритмия при сърдечни заболявания може да бъде лекувана оперативно, поне при част от пациентите! Самата аритмия влошава качеството на живот при тези хора – намаляват възможностите за физическа активност, а трябва да приемат и лекарства – антиаритмични и антикоагуланти, имащи не малко странични ефекти. Ако антикоагулантите (предпазващи от образуване на тромби в сърцето) не се дозират правилно и не се прави ежемесечен лабораторен контрол, съществува сериозен риск от кървене или образуване на тромби в сърцето. Ако части от тези тромби попаднат в артериите на мозъка, развива се мозъчен инсулт, не рядко – фатален, а в болшинството от останалите случаи – инвалидизиращ. Това прави въвеждането на оперативно лечение на сърдечните аритмии при сърдечноболните пациенти факт с огромно социално и потенциално финансово изражение.

Повече информация от доц. Пламен Панайотов, Ръководител на клиниката по кардиохирургия в УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна и преподавател в Катедрата по хирургически болести в МУ - Варна, може да получите в следващото видео.