Науката за храненето е установила, че съвременната диета на градския човек не набавя минималните количества магнезий, които са нужни на тялото.

Много хора са свикнали да приемат витамини с идеята да укрепят имунитета си, да подкрепят организма при различни физически и умствени натоварвания, да засилят спортните си постижения, да се възстановят от заболяване. Но все още малцина са добре запознати със значението на един от най-разпространените химични елементи не само на земята, но и в цялата вселена – магнезия. А той има много сериозна биологична роля и е сред есенциалните (изначално необходимите) вещества за живота и правилното протичане на редица биохимични реакции в човешкото тяло. Магнезият се съдържа в почти всяка клетка и участва активно в производството на АТФ - аденозин трифосфат – основният носител на енергия за клетките. Той е важен за химичните реакции, свързани с нуклеиновата киселина (основа на ДНК и РНК) и участва като кофактор в над 300 ензимни реакции. Магнезият намалява възбудимостта на невроните и нервно-мускулното предаване, действа релаксиращо върху артериалните съдове и предотвратява съдовите спазми.

Магнезият се среща в много от храните, които приемаме, като почти всички са растителни. В животинските продукти концентрациите на магнезий са значително по-ниски. Сред най-богатите източници на магнезий са ориз, пшеница, овес, сусам, тиквено семе, бразилски орех, лешници и бадеми, какао, кафе. Основен проблем обаче при растителните храни е тяхното подлагане на термична обработка и загубата на голяма част от полезните им вещества. Така при рафинирането на семена или термичната обработка на зърнените продукти се губи почти цялото съдържание на магнезий.

Науката за храненето е установила, че съвременната диета на градския човек не набавя минималните количества магнезий, които са нужни на тялото. Остри здравословни проблеми в тази връзка се проявяват рядко, но прекалено ниските количествата, набавяни чрез храната в дългосрочен план могат да имат негативни последици. Магнезиевият дефицит се проявява чрез спад в имунната система, загуба на апетит и диспепсия, умора и слабост. Не са редки случаите пациенти да се обърнат към своя лекар с оплакване от мускулни спазми и болезнени крампи, вкочаненост, изтръпване, промени в настроението. А при някои предразположени хора ниските нива на магнезий водят до промени в сърдечния ритъм – тахикардия - прекалено бърз пулс, екстрасистоли – прескачания на сърцето.

Причина за магнезиев дефицит могат да бъдат и конкретни болестни състояния – инфекции с повръщане и диария, хронични възпалителни заболявания на гастроинтестиналния тракт, бъбречни заболявания. Приемът на някои медикаменти също може да повлияе усвояемостта на магнезия. Лечението с диуретици, някои антибиотици, препарати срещу остеопороза и антиракови медикаменти понижават нивата на магнезий. От дефицит са застрашени и хората, които приемат редовно алкохол.

Практиката и изследванията показват, че възрастните хора са по-застрашени от магнезиев дефицит, поради съвкупност от фактори като засилено изхвърляне през урината, затруднено усвояване и редовна употреба на медикаменти.

Кой се нуждае от допълнителен прием на магнезий

Активните спортисти, за да намалят риска от крампи и спазми по време на състезания или във възстановителния период;

Бременните жени, за да избегнат нежелани контракции и риск от преждевременно раждане;

Хора, упражняващи интензивен физически труд, подложените на стрес;

Пациентите с исхемична болест на сърцето, аритмии, хипертония, диабет, остеопороза;

Възрастни хора, които приемат многобройни медикаменти

Практически не е възможно магнезиевият дефицит да се преодолее само чрез богати на елемента храни. Затова се препоръчва прием под формата на таблетки. Дневна доза от 500 мг може да се приема и без лекарско предписание като профилактика на проблеми, свързани с магнезиев дефицит. По-високите дози и за по-дълъг период от време изискват одобрение на личния лекар. При спазване на указанията за прием не се очакват странични действия от приема на магнезиев препарат.