През последните девет години епидемичната ситуация у нас по отношение на туларемията значително се подобряваше, а това отслаби вниманието на населението и донякъде на медицинската общественост в сферата на хуманното здравеопазване

И. Томова1, Р Ненова1, В.Толчков1, Т.Кантарджиев1, А.Трифонова2, И. Тодев2

1 Националната Референтна Лаборатория Особено Опасни Бактериални Инфекции (НРЛ ООБИ), Национален Център по Заразни и Паразитни Болести

2 Национална Научноизследователска Станция по Лоено Стопанство, Биология и Болести по Диве¬ча (ННИСЛСББД)

С епидемията от туларемия, започнала в края на миналия век в Софийска и Пернишка области, това заболяване, дотогава познато за мнозинството от нас само от учебниците, стъпи убедително на картата на инфекциозната патология в България.

През последните девет години епидемичната ситуация у нас по отношение на туларемията значително се подобряваше, а това отслаби вниманието на населението и донякъде на медицинската общественост в сферата на хуманното здравеопазване. Тази "благопроиятна" обстановка се промени в началото на настоящата година, както по отношение регистрирания брой пациенти, така и по отношение на географията и вероятните механизми/вектори на инфекциите с Francisella tularensis. 

Бяха представени актуални данни на Националната Референтна Лаборатория по Особено Опасни Бактериални Инфекции относно разпространението на туларемията в България и обсъдени: причините за настъпилите промени; до колко известната ни картина е реалистична на фона на епизоотичната обстановка; възможността/невъзможността за овладяване на тази природно-огнищна зооноза у нас.

Ключови думи: туларемия, ареал, епидемична и