Публикация

Какво представлява ракът на маточната шийка ? - Част 1

​Ракът на маточната шийка е едно от най- разпространените злокачествени заболявания при жените


По данни на световната здравна организация тези видове тумори заемат 15% дял от всички онкологични заболявания и се нареждат на трето място по честота след рака на млечната жлеза и рака на маточното тяло. Епидемиологичните проучвания сочат, че България е сред високо засегнатите страни с ръст в заболяваемостта и смъртността. Годишно в нашата страна се регистрират около 1200 новозаболели жени, като се отчита по-висок дял на напредналите форми на рака. Заболяват основно жени във възрастовата група 15-49 години, като най- голямо е засягането на жените между 30-45 години.


Видове рак на маточната шийка

Маточната шийка е тази част от матката която е отворена към влагалището. Тя е покрита с два типа епител: многослоен плосък епител и цилиндричен епител. Нормално е клетките да растат да се делят и да умират. При карцинома имаме безконтролно делене на клетки, които не умират, а се натрупват под формата на тумор. Те биват два вида - доброкачествени и злокачествени. От злокачествените при 80%-85% от случаите се касае за плоскоклетъчен карцином, тъй като се намира по повърхността на маточната шийка. Те се откриват сравнително по-лесно при преглед.

Вторият вид е аденокарцинома, който се развива в канала на маточната шийка и се диагностицира чувствително по-трудно. Тези видове тумори се срещат при 15%-20% от случаите, като се развиват бързо и често водят до фатален изход.

В 95%-99.7% от случаите основния причинител е човешкия папиломен вирус . Съществуват около 100 негови разновидности, но само 15 от тях са с онкогенен тип. Най-често срещани са тип 16 и 18.


Рискови фактори, симптоми и диагностициране:

Основните фактори за появата на този вид рак са ранния сексуален живот, честата смяна на партньорите, сексуални трансмисивни инфекции, лошата интимна хигиена, раждания в много ранна възраст, продължителното приемане на контрацептиви и др. Обикновено в началото заболяването протича безсимптомно, което е и основната причина да се диагностицира в по напредналите стадии. Най-често срещаните симптоми при вече напреднало заболяване са контактно кървене, обилно бяло течение не подаващо се на лечение, афункция на бъбрека без анамнеза за бъбречно заболяване, генитално кървене, болка и редукция на теглото. Съществуващите диагностични методи са профилактични прегледи, цитонамазка, колпоскопия и биопсия с хистологична верификация. От своя страна методите за стадиране на заболяването са ехография, ядрено-магнитен резонанс и ПЕТ скенер.

" }-->

Коментари