Как да разпознаем симптомите и какво да правим?

Синдромът на хиперактивност с дефицит на вниманието е сред по-често срещаните в детството нарушения на невропсихологическото развитие. Най-често се появява към 6-7 годишна възраст, като засяга от 3% до 7% от децата. Някои симптоми могат да се срещнат още преди 5-годишна възраст. Оставено без лечение, заболяването се задълбочава в юношеството и в зрялата възраст, като нарушава личностното развитие и социалното функциониране.

Ако смятате, че детето ви е прекалено активно и същевременно изключително разсеяно и невнимателно, не съдете непременно себе си. Проблемът може да се съдържа в невробиологични причини, а не в лошото възпитание. Милиони деца по света имат т. нар. „Синдром на хиперактивност с дефицит на вниманието". Добрата новина е, че това е лесно лечимо заболяване. Навременното му разпознаване и адекватните терапевтични интервенции на специалисти (психолози, детски психиатри, детски невролози и др.) позволяват на тези деца да бъдат щастливи и да разгърнат своя потенциал в живота.

СИМПТОМИТЕ

Невнимание, свръхактивност, импулсивно поведение са все характеристики, присъщи на детското поведение. Когато обаче те надхвърлят очакванията ви, можете да прецените дали тревогата ви е основателна по следните ориентири:

- Получавате оплаквания от много хора (учители, треньори, бавачки, други родители), че детето ви е твърде невнимателно, което пречи на неговото общуване и адаптация в социалната среда.

- Поради високата си активност, детето смущава околните и понякога причинява наранявания.

- Прекомерната активност на детето не е в резултат на скорошни семейни проблеми или промяна в дневния му режим.

Като цяло, симптомите на Синдрома на хиперактивност с дефицит на вниманието са три вида:

- Предимно с нарушение във вниманието. Например детето често прави грешки от невнимание в училищна или друга работа, трудно задържа вниманието си в час или по време на игри. Изглежда, че не слуша, като му се говори, не спазва инструкции и често се затруднява да се организира в задачи и дейности. Често забравя и губи предмети, разсейва се от странични неща.

- Предимно хиперактивно-импулсивен тип. Например детето често шава, мести се, не може спокойно да стои на стола си, става от мястото си в час, когато не трябва, често тича напред-назад. Често не изслушва докрай въпроса и бърза да отговори, трудно изчаква реда си, намесва се в разговори и игри, прекалено бъбриво е.

- Комбинирани. Когато се наблюдават 6 симптома и от двата вида.

Все пак - в никакъв случай не прибързвайте да поставяте диагнозата сами - това трябва да стори единствено мултидисциплинарен екип, въз основа на комплекс от данни. Те включват не само информация за специфичните симптоми, които вие сте дали, но и мнение от други източници (напр. учителите), както и изследвания от психолог, лабораторни изследвания и др.

При децата под 6-годишна възраст много често симптомите остават неразпознати от родителите и възпитателите. Ето как те описват тези деца: „свръхчувствителни към шум, светлина, температурни промени, с лош и неспокоен сън". По-късно те стават твърде раздразнителни, емоционално лабилни, импулсивни, нерядко с леки двигателни смущения и проблеми в координацията.

Обикновено родителите усещат, че има проблем, когато детето тръгне на училище, след неуспехите в учебната дейност. Те обаче не са резултат от нисък интелект, а от невъзможността му да работи концентрирано. За съжаление, много от тези деца повтарят учебната година или неправилно се насочват за специализирано обучение към помощни училища.

КАКВО СЛЕДВА

Нелекувани, децата със Синдром на хиперактивност и дефицит на вниманието често са отхвърлени от връстниците и дори близките си поради вандализъм и други проблеми в поведението. Като възрастни, те се отличават с избухливост, сприхавост и конфликтност.

В семейства с хиперактивни деца трудностите, свързани с поведението им, водят до семейни конфликти, зачестяват разводите; родителите са невротизирани от неуспеха си да се справят.

ДИАГНОЗАТА

Да се постави диагноза Синдром на хиперактивност и дефицит на вниманието не винаги е лесно и изисква сериозен професионален опит. Основната трудност е разграничаването на болестната хиперактивност с проявите на палавото дете и непълната информация за децата. До диагнозата се стига чрез оценка на детското поведение, физикално изследване, изследване на информацията от учители и рдоители, търсене на съпътстващи заболявания и разграничаване на други медицински проблеми, които могат да наподобяват Синдрома на хиперактивност с дефицит на вниманието (проблеми със слуха, зрението, анемия, алергия, хранителни проблеми, заболявания на щитовидната жлеза, други разстройства в развитието и др.) Често се установява, че децата с този синдром имат и други психични заболявания.

ИЗХОДЪТ

Научните проучвания показват, че поведението, свързано с дефицит на вниманието и хиперактивност, представлява сериозен риск за развитието. Ето защо, ранното и адекватно лечение е наложително. То се провежда от широк екип от специалисти с индивидуален план за конкретния случай.

Лечението включва родителски тренинг за справяне, план за справяне с проблемите в поведението в детските градини и училищата, обучение и поведенческа терапия с проблемното дете, тренинг за социални умения, медикаменти. Целта е да се постигне контрол на детето, за да се подобри качеството на неговия живот. Новите медикаментозни препарати отчетливо и бързо намаляват проявите на хиперактивност, нарушено внимание, импулсивност и агресия, подобряват социалните взаимоотношения. Изборът на медикамент се прави след прецизно поставяне на диагнозата.

КЪДЕ ДА ТЪРСИМ ПОМОЩ

В съгласие със съвременните международни ръководства и стандарти, лицата, за които има съмнения за Синдром на хиперактивност - с или без дефицит на вниманието, се насочват към квалифицирани специалисти по детско-юношеско психично здраве. У нас такива служби и квалифицирани специалисти има във всички големи градове.

СЪВЕТИ КЪМ РОДИТЕЛИТЕ

Ако детето ви е свръхактивно, дори да не е установено заболяване, опитайте се да следвате следните правила:

1. По възможност сдържайте своята раздразнителност към детето и не се нахвърляйте срещу него. Не забравяйте, че твърде често самото дете не осъзнава , че постъпките му не са добри. Строго, но не агресивно, с разбираеми за него думи му обяснете защо поведението му е нередно.

2. Не изисквайте от малкото дете неща, които то не е в състояние да изпълни. Спартанското възпитание тук може да има далеч по-негативен ефект, отколкото бихте очаквали.

3. Същевременно, не изпадайте в другата крайност - да жалите прекалено детето си и да се държите с него като с „особен" или болен човек. То трябва да се научи да се справя самостоятелно в живота и вашата свръхопека ще му попречи.

4. Не давайте на детето няколко задачи едновременно. Ако цялата задача се окаже трудна за изпълнение, „разбийте" я на няколко части. Така например, подреждането на детската стая може да се раздели на подреждане на играчките, изхвърляне на боклука, подреждане на бюрото. Най-важното е отделните задачи да бъдат ясни и кратки.

5. Ако смятате, че детето ви е твърде неорганизирано, разпределете деня му по часове. Нарисувайте цвете с ярки цветове, като във всяко има определена задача. Можете също да нарисувате влакче с разноцветни вагончета. Следете задачите да се изпълняват.

6. Избягвайте да правите негативни сравнения с връстниците на вашето дете. Това няма да помогне, а самочувствието му само ще се понижи. Основно правило е, когато детето не де държи добре, да критикувате постъпката, а не личността му! Веднага след постъпката трябва да следват наказание или поощрение, в противен случай детето няма да може да установи причинно-следствената връзка.

7. Пробвайте заедно с детето да практикувате различни методи за релаксация, особено преди сън.

8. Свръхактивното дете няма нашето усещане за скорост и време. Затова, в общуването си с него се старайте да използвате по-често понятия като „бързо" , „бавно". Обръщайте му внимание на ситуациите, в които трябва или напротив - не трябва да се бърза.

9. Следете детето да не се преуморява, защото това на свой ред може да провокира нервност, напрегнатост и раздразнителност. Ограничете посещенията на шумни места с много хора, където детето може да се превъзбуди излишно. Не претрупвайте детето с прекалено много занимания.

10. Дайте възможност на малкото да изразходва градивно енергията си - като гимнастически упражнения или спортни дейности, дълги разходки из парка.

11. Постарайте се да откриете подходящо увлекателно хоби за детето си. Ще се учудите на положителната промяна, когато то е с любимото си занимание.

Преди всичко, бъдете позитивни и търпеливи и не пестете похвалите си за малките успехи на рожбата си.

Източник: kenguru.bg