Публикация

В Деня за борба със СПИН - факти и митове за болестта

Какво е ХИВ и какво означава да си серопозитивен


ХИВ/СПИН - ФАКТИ И МИТОВЕ

1. Какво е ХИВ?

ХИВ е вирус. Наименованието му идва от английското HIV (HumanImmunodeficiencyVirus). На български това се превежда като "човешки имунодефицитен вирус". ХИВ е вирусът, който причинява СПИН. ХИВ е открит през месец май 1983 г. в Париж, Франция от проф. Люк Монтание и екипа му. ХИВ принадлежи към група вируси, наречени ретровируси. ХИВ атакува важни клетки от имунната система на човека, наречени CD4. По този начин той пречи на имунната система да работи добре и да защитава организма от нападатели (напр. вируси, бактерии, гъбички). С намаляване на броя на CD4 клетките организмът започва да се справя по-трудно с инфекциите. Човек, който е инфектиран с ХИВ, се нарича ХИВ-серопозитивен. Може още да се каже, че този човек има ХИВ-инфекция. Веднъж инфектиран с ХИВ, човек остава носител на вируса до края на живота си.

2. Какво е СПИН?

Наименованието СПИН идва от първите букви на "Синдром на Придобита Имунна Недостатъчност". СПИН е крайната фаза от развитието на ХИВ-инфекцията, при която имунната система е увредена дотолкова, че не може да се пребори с определени заболявания, с които здравият човешки организъм се справя успешно при нормални условия. При СПИН хората могат да страдат от различни заболявания. Ето защо СПИН представлява "синдром" – сбор от различни симптоми и прояви на заболявания, в основата на които стои общо болестно състояние, причинено от развитието на ХИВ-инфекцията.

3.Каква е разликата между това да си ХИВ-серопозитивен и болен от СПИН?

CD4 клетките са от жизнена важност за правилното функциониране на имунната система. ХИВ използва CD4 клетките, за да се размножава и след това ги унищожава. Така техният брой с течение на времето постепенно намалява, докато достигне критично ниско ниво. Когато този момент настъпи, се смята, че ХИВ-инфекцията навлиза във фаза СПИН. Обикновено тогава започват и проявите на различни заболявания, наречени опортюнистични инфекции. От този момент нататък за ХИВ-инфектирания се казва, че е болен от СПИН. Дотогава той е само ХИВ-серопозитивен или с други думи – само носител на вируса. Човек може да бъде носител на ХИВ в продължение на дълги години, преди да се разболее от СПИН. Счита се, че някои ХИВ-носители може никога да не развият СПИН.

4. Как се предава ХИВ?

ХИВ се съдържа в кръвта (вкл. менструалната), семенната течност, вагиналните секрети и кърмата. Концентрацията на вируса в други телесни течности (напр. слюнка, пот) е толкова ниска, че не е възможно да се осъществи инфектиране.

ХИВ се предава:

  • при незащитен (без презерватив) анален, вагинален и орален секс с човек, който е инфектиран с ХИВ;
  • по кръвен път: това най-често се случва, когато инжекционно употребяващи наркотици използват общи игли и спринцовки;
  • при кръвопреливане, въпреки че при съвременните мерки за обезопасяване на кръвните продукти този риск би следвало да е елиминиран;
  • при татуиране - ако инструментите не са дезинфекцирани;
  • при използване на някои общи тоалетни принадлежности (самобръсначка, четка за зъби);
  • възможно е инфектиране и при попадане на кръв в очите;
  • от ХИВ-серопозитивна майка на бебе, както по време на бременността и раждането, така и по време на кърменето.

ХИВ не се предава:

  • при приятелска целувка, ръкостискане, галене, прегръдка;
  • при битови контакти: ползване на общи прибори, общо носене и пране на дрехи, и т.н.;
  • при разговор с човек, инфектиран с ХИВ;
  • при кихане и кашляне;
  • при посещение на обществени тоалетни, бани, басейни;
  • при ухапване от насекомо (комар, кърлеж);
  • от домашни животни;

5. Как да се предпазя от инфектиране с ХИВ?

Като използваш презерватив при анален, вагинален и орален секс. Латексовите презервативи са единственото известно средство за ефективно предпазване от заразяване с ХИВ. Когато се използват правилно и постоянно, те са високонадеждни – почти 100%. Постоянната употреба означава презервативите да се използват от началото до края на половия акт и при всеки полов акт без изключение. Правилната употреба означава:

  • да се използва нов презерватив при всеки полов акт;
  • да се използват само презервативи, на които не е изтекъл срокът на годност;
  • презервативите да не се излагат на висока температура или пряка слънчева светлина;
  • да се проверява дали в опаковката на презерватива има въздух, което гарантира, че тя е запазила своята цялост и презервативът не е повреден;
  • да се внимава презервативът да не се скъса или повреди със зъби, нокти или остри предмети при отварянето на опаковката;
  • презервативът да се поставя веднага след настъпване на ерекцията и преди началото на половия акт (вагинален, анален или орален);
  • презервативът да се поставя правилно - като се хване шапчицата му, за да излезе въздухът от нея, но същевременно се остави достатъчно място за спермата, а той се развие надолу върху еректиралия пенис, докато достигне до основата;
  • с латексови презервативи да се използват само лубриканти на водна основа, тъй като лубрикантите на мастна основа като вазелин, крем или лосион за ръце, бебешко олио могат да увредят латекса и не са препоръчителни;
  • презервативът да се сваля правилно, като пенисът се извади веднага след еякулацията, а презервативът се придържа внимателно, за да не се изхлузи.

6. Какво представлява изследването за ХИВ?

Наличието на ХИВ се установява посредством провеждането на кръвен тест. Масовите тестове за ХИВ не откриват самия вирус, а наличието на антитела, които имунната система образува като реакция на навлизане на вируса в организма. Необходимо е време, за да се образуват тези антитела и за да могат тестовете да покажат резултат. Това време, наречено "прозоречен период" е индивидуално за всеки човек, но в масовия случай е поне месец. Затова се препоръчва да е изминал поне месец от момента на евентуалното заразяване до изследването. Тестът е добре да се повтори на третия месец, ако си от хората, при които периодът за образуване на антителата е по-дълъг. Известни са и малък процент хора, при които прозоречният период продължава до шест месеца. Ако резултатът от теста е положителен, се провежда втори потвърдителен тест, за да може със сигурност да се каже дали си инфектиран с ХИВ.

7. Как протича ХИВ-инфекцията?

Остра (първична) ХИВ-инфекция Когато ХИВ навлезе в организма, той започва да се размножава с бързи темпове. Милиарди нови вируси се произвеждат ежедневно и милиони CD4 клетки загиват. В течение на първите 2-12 седмици след заразяването около 50% от хората изпитват необичайни симптоми – най-вече треска, подуване на лимфните възли, остри кожни раздразнения, мускулни и ставни болки. След около 12 седмици острата фаза завършва и организмът успява да установи едно "стабилно състояние" – един деликатен баланс, при който броят на разрушените клетки постоянно се възстановява. Въпреки привидното спокойствие обаче, битката с вируса продължава в лимфните възли. Хронична ХИВ-инфекция Продължаващата битка срещу ХИВ изтощава имунната система. След няколко години (при хората, които не приемат лечение за ХИВ) балансът между ХИВ и CD4 клетките се нарушава. Броят на вирусите в кръвта (вирусният товар) постепенно се увеличава, докато броят на CD4 клетките намалява. Тъй като CD4 клетките отговарят за защитата на организма от нападатели, то колкото по-нисък е техният брой, толкова по-висок е рискът от развиване на инфекции. Ситуацията, в която броят на CD4 клетките падне под 200, е много опасна и трябва незабавно да се предприемат мерки. ХИВ-инфекцията навлиза в терминалната си фаза СПИН.

8. Съществува ли лечение за ХИВ?

Човек не може окончателно да се излекува от ХИВ, но от 1996 г. съществува ефикасно поддържащо лечение за ХИВ. То се нарича комбинирана антиретровирусна терапия и се състои в едновременното прилагане на три или повече медикамента. Използваните днес медикаменти не могат напълно да унищожат вируса в организма, но успешно, в продължение на дълги години, потискат размножаването му. По този начин се възстановява имунната система и се подобрява общото здравословно състояние. Това позволява на инфектираните дълги години да водят нормален и пълноценен живот.

Това, че си инфектиран с ХИВ, не означава, че непременно веднага трябва да започнеш антиретровирусно лечение. Съществуват критерии, които точно посочват кога да бъде започнато лечението. При различните хора този момент настъпва по различно време и зависи от общия ход на заболяването. Тъй като медикаментите само ограничават размножаването на вируса, щом веднъж човек започне лечение, трябва да продължи да го приема цял живот, без прекъсване. Независимо дали се прилага или не лечение за ХИВ, ако човек е инфектиран, остава носител на вируса до края на живота си и може да го предаде на друг. Затова трябва да се използва презерватив при всеки полов контакт, както и да се спазват стандартните предпазни мерки при извършване на медицински, стоматологични, козметични и други манипулации.

Коментари