През април 2016 г. най-сетне ще бъдат въведени дългоочакваните електронно направление за преглед при специалист и електронна рецепта, обеща министърът на здравеопазването д-р Петър Москов пред парламентарната здравна комисия.

Това трябваше да се случи още в края на тази година, но проектът беше отложен заради забавено финансиране от Европеския съюз.

Още през февруари пък ще бъде въведен електронният идентификатор в лечебните заведения и аптеките, при който гражданите ще удостоверяват своята самоличност чрез снемане на биометрични данни от пръста. Целта е по-голям контрол върху болниците и разходването на техните средства и по-голямо удобство за пациентите.

Първите опити да се изгради подобна система у нас бяха през 2001 г., малко след като беше създадена Националната здравноосигурителна каса. Резултатът досега обаче е похарчени милиони левове и нулева ефективност. Иначе тoва би спестилo много средства на държавата и също така ще осигури по-добър контрол в сектора.

Концепцията на електронното здравеопазване, като част от електронното правителство в България, се основава на фундаменталната потребност на съвременната икономика да създава и реализира ефективен и висококачествен продукт.

Като един от най-големите икономически браншове, здравеопазването трябва да стане и водещ фактор в оценката за развитието и социално-икономическия напредък. Затова тази сфера се нуждае от формиране на бърза и надеждна система за обмен на данни, чрез които максимално да се оптимизират процесите и комуникацията.

В българската здравна система липсва действащо електронно досие на пациента, електронна рецепта, както и възможност за дистанционен преизбор на личен лекар чрез електронен формуляр. Няма и възможност за директен обмен на медицинска информация между изпълнителните на медицински услуги.

Очакванията са свързани с изграждането на практически работеща национална единна здравноинформационна среда, която да позволява директен обмен на електронни медицински записи и медико-статистическа информация между изпълнителите на медицински услуги и поддържане на възможност за онлайн връзка с личното електронно досие на здравноосигурените.

Системата трябва да обедини въведените до момента електронни системи и услуги и същевременно да надгради нови - например електронните рецепти, регистър на медицинските специалисти и други.

Чрез въвеждането на електронното здравеопазване би трябвало да се подобри качеството на медицинската услуга за сметка намаляване на разходите и здравеопазването да бъде ориентирано основно към нуждите на пациента.