Публикация

Деменция - профилактика и лечение

Деменцията е неврологично заболяване с постепенно, незабележимо начало, което обичайно се изявява след 50-55 г. възраст с нарушения в паметта, но може да бъде обект на профилактика.


Резултатите от последните научни изследвания показват, че безсимптомният стадий на деменцията, когато започват и прогресивно се развиват патологичните промени в мозъка, предхожда с около 15 - 20 години първите клинично изявени паметови нарушения.

Установена е връзка между прогресирането на интелектуалния упадък и тежестта на рисковите фактори. Тези данни са в подкрепа на концепцията за хетерогенната етиопатогенеза на деменцията, при която си взаимодействат генетични, дегенеративни, метаболитни и съдови рискови фактори. Това поражда необходимостта от ранно откриване на лицата с висок риск от интелектуален упадък и дава основания да се търсят чувствителни невропсихологични тестове и други лабораторни и генетични маркери, както и невроизобразяващи методи за ранна диагноза, профилактика и лечение. Естествено възниква въпросът: как можем да постигнем това? 

На първо място, като започнем да информираме обществото, че има такъв здравословен проблем и че той може да бъде предотвратен или отложен. Световната медицинска наука и практика постигна забележителни успехи в профилактиката и лечението на сърдечно-съдовите заболявания. Сега на преден план излиза грижата за мозъка, чието лечение е все още трудно, недостатъчно ефективно и скъпо струващо. Акцентът се поставя на профилактиката за забавяне на увредите в него. Вниманието е насочено към отстраняване и/или повлияване на причините и рисковите фактори. Силно застрашени от развитие на деменция са лицата с депресия в късна възраст, ниско образование, леко когнитивно нарушение и родствени връзки с боледували от деменция. Доказано е благоприятното влияние на физическата активност и на „средиземноморската диета”.

В някои университети на САЩ са разработени тестове за „самооценка“ на лицата, които смятат, че имат нарушения в паметта. В ерата на интернет те са достъпни, спестяват време и елиминират стреса при изпълнението им в кабинета на лекаря. Пациентът извършва задачите в теста самостоятелно в домашна обстановка, след което го представя на специалист за диагностична оценка. За съжаление тези тестове все още не са валидизирани на български език и не са приложими на този етап у нас.

И все пак, как да преценим сами дали забравянето, което напоследък сме регистрирали и започва да ни тревожи, е патологично, или не, когато сме на възраст около 40-50 години?

Първата крачка към това може да бъде посещение при невролог с клинична насоченост към мозъчносъдови заболявания, клинична невропсихология и деменции за провеждане на невропсихологични тестове, Доплерова сонография и други инструментални и лабораторни изследвания. Това би поставило началото за идентифициране на индивидуалните рискови фактори и на процес на колаборация между лекар и пациент за тяхното отстраняване и/или лечение. Защото здравето ни е в нашите ръце и зависи от нас самите, не е резултат на еднократно въздействие, а е процес, ангажиращ десетилетия. 

Взаимоотношението лекар-пациент всъщност е взаимоотношение на сътрудничество. И двете страни имат една и съща цел – по-доброто здраве и качество на живот на пациента. 

Доц. Д-р Петя Минева, дм

Специалист по нервни болести

Доплерова сонография, клинична невропсихология и медицина на съня

Тракийски университет, медицнски факултет, гр. Стара Загора

Университет „Проф. Асен Златаров“, гр. Бургас

" }-->

Коментари