Ракът на белия дроб е злокачествено образувание, причинено от деградиране или изграждане на бронхиалните клетки, изразяващо се в бързо разрастваща се формация и увеличаване на белодробната тъкан.

Видове рак на белия дроб

Въз основа на хистологичния вариант, рака на белите дробове се дели на две големи групи: дребноклетъчен и недребноклетъчен. Недиференцираният дребноклетъчен карцином съставлява около 15-20% от всички видове рак, докато останали варианти влизат в голямата група на недребноклетъчните карциноми. В тази група се различават основно три вида рак – плоскоклетъчен, аденокарцином и едроклетъчен. Останалите недребноклетъчни карциноми съставляват малък процент и се срещат значително по-рядко. В клиничната практика се използва приета и утвърдена класификация на рака на белите дробове, която се създава от водещите онкологични групи в света, изучаващи и изследващи това заболяване – WHO, IASLC, UICC, AJCC. Класификацията се актуализира периодично въз основа на натрупаните световни данни, за да отговаря по-пълно на нуждите на научната и клинична практика. На Световната конференция за рака на белите дробове тази година, състояла се в Денвър, САЩ, известния учен патолог проф. Уилям Травис изнесе обстойна презентация относно последните промени в тази класификацията. Ще има промени и в TNM класификацията, определяща стадирането на заболяването, които се очакват да бъдат приети и въведени в края на 2016 г.

Симптоми

Симптоматиката на рака на белите дробове зависи и от хистологичния вид на заболяването, но много по-съществено значение имат локализацията на първичния тумор – централна или периферна и разпространението му в съседни структури и далечни органи. Когато туморът се развива централно и ендобронхиално, клиничната картина се владее от кашлица, често с кървави храчки и задух. При периферно разположение на тумора чест симптом е болката, поради ангажиране на плеврата или гръдната стена. При разпространение на тумора в средостението могат да настъпят оплаквания от трудно преглъщане при притискане на хранопровода, спадане на гласа поради парализа на гласна връзка, вследствие увреждане на възвратния нерв, подуване на лицето и шията като резултат от притискане на горната празна вена и др. При далечно метастазиране, симптоматиката най-често е свързана с функционални нарушения на засегнатите органи.

Налице са и оплаквания от общ характер – загуба на апетит, отслабване на тегло, лесно заморяване и обща отпадналост.

Много често при рака на белите дробове могат да се развият т.н. паранеопластични синдроми. Те са резултат от продукцията на биологично активни вещества и хормони от самия тумор и се проявяват с картината на ендокринни, неврологични, кожни, хематологични и костни нарушения. Тези прояви могат да бъдат първа клинична изява на заболяването и чрез тях да се достигне до поставяне на правилната диагноза.

В клиничната практика изобилстват случаите на третиране на болните първоначално с антибиотици по повод поставена диагноза възпаление на белите дробове. След отчитане на липса на ефект се назначават и провеждат КАТ и бронхоскопия, които доказват наличието на рак на белите дробове и определят хистологичния вариант и стадия на заболяването.

За съжаление, повечето случаи с рак на белите дробове се откриват в по-късни стадии, което решава незавидната съдба на пациентите и е една от причините за лошите резултати в борбата с това заболяване.

Лечение

В лечението на рака на белите дробове са застъпени трите основни лечебни метода, прилагани в онкологията – хирургичен, лъчетерапевтичен и лекарствен. За последния, продължава да се използва стария термин химиотерапия, въпреки че наред с класическите цитостатици вече се прилагат и редица коренно различни медикаменти. Принципът на лечение включва прилагане на локални методи, било то хирургия или лъчелечение при пациенти с ранен стадий на заболяването, комбиниране на локални методи и системно лечение при локално авансиралите тумори и само системно лечение при напредналите случаи. Химиотерапията все още остава гръбнака на лечението на рака на белите дробове. През последното десетилетие се очерта ясна тенденция към търсене на нови лекарствени методи, различни от класическата химиотерапия и същевременно по-ефективни и по-добре поносими. Въвеждането на прицелната терапия е голямо постижение, както в медицинската онкология, така и в лечението на пациенти с напреднал недребноклетъчен рак на белите дробове. За съжаление, използваните моноклонални антитела и тирозин киназни инхибитори са показани за приложение при сравнително малка част от пациентите. През тази година в клиничната практика навлезе имунотерапията, с регистриране на два нови препарата, показали твърде обнадеждаващи резултати в проведени клинични проучвания с пациенти с напреднал недребноклетъчен рак на белите дробове. За сега, прогнозите за приложението на имунотерапията са твърде оптимистични. Цитират се изказвания, че това е лечебният метод, който ще превърне рака в хронично заболяване, както и че имунотерапията е началото на края на раковите заболявания. Дано да е така, но само времето може да покаже истинските възможностите на този лечебен метод. Едно е сигурно - макар и бавно, лечението на рака на белите дробове непрекъснато се развива и това развитие се демонстрира с подобрените крайни лечебни резултати