Лекувахме камък в бъбрека при две годишно дете
доц. Марин Георгиев, дм
доц. Марин Георгиев, дм
Лекар
Лекувахме камък в бъбрека при две годишно дете

Лекувахме камък в бъбрека при две годишно дете

България е ендемичен район за бъбречно-каменна болест

Бъбречно-каменната болест (уролитиаза) не е „приоритет“ само на възрастните хора. Тя може да засегне дори деца в най-ранна възраст. Положителното е, че малките пациенти също могат да разчитат на ефективно лечение. В Клиниката по урология в УМБАЛ „Александровска“ бе направена успешна екстракорпорална литотрипсия (извънтелесно разбиване на камъни в бъбреците) на момиченце на две години и пет месеца.

Ние сме единственото място в страната, в което се провежда литотрипсия на деца. Много лечебни заведения отказват да поемат тези случаи, защото става дума за рисков контингент пациенти. Причината е, че ударната вълна може да наруши целостта на бъбрека, а децата са и по-трудни за позициониране. Затова съществува тенденция колегите от другите болници да ги насочват към нас.

Такъв е случаят с двегодишното момиченце, което първоначално е било насочено от детски нефролози към „Пирогов“, откъдето го изпращат при нас за консултация. Диагнозата е поставена, когато детето е още на една годинка, но е решено да не се рискува и да се изчака. Алтернативата на литотрипсията е отворена операция, която родителите са отказали. Манипулацията беше извършена с упойка, след което детето остана 3-4 дни за наблюдение.

Съчетанието на богат опит, добра апаратура, както и на лично отношение към пациента доведоха до пълен успех на лечението. Преди 3-4 месеца в Клиниката по урология се сдобихме с литотриптер от последно поколение. Той представлява също така и ендоурологична маса, на която могат да се извършват специфични манипулации. Предимството на апарата е, че разполага с много добър софтуер и мощен ехограф с голяма резолюция, а това позволява да правим много бързо диагностика и литотрипсия дори на камъни, които не се виждат с рентген. Става дума за 10-15% от камъните - пикочно-киселинни (уратни). И досега имахме апарати, които работеха по този начин, но новото е, че  това вече става изключително бързо и прецизно. На практика в момента имаме възможност да разбиваме камъни с всякакъв химически състав, образувани по цялата пикочно-отделителна система.

Предимството за пациента е, че не се налага да лежи в болница. Процедурата продължава средно около 35-40 минути, след това наблюдаваме човека 2-3 часа, за да се уверим, че няма странични ефекти. После той може да си отиде вкъщи и дори на работа. Преди около 30 години това щеше да попадне в сферата на фантастиката, но днес вече е реалност.

Не без значение е изключително доброто съотношение клинична ефективност, безопасност и икономическа стойност. Резултатите показват 90-95% успеваемост, с минимални странични ефекти. Успоредно с това разходите са изключително малко, което прави апарата атрактивен за използване дори и в случаи, в които се налагат повече литотрипсии, за които здравноосигурителната каса не заплаща.

България е една от първите държави в света, която въвежда екстракорпоралната литотрипсия. При този метод пациентът ляга на маса, до него се допира силиконова възглавничка, която представлява контактната среда, през която се провеждат ударните вълни, които атакуват камъка.

Литотриптерът е измислен през 1982 г. в Мюнхен от проф. Шмид от болница Гросхадерн. Две години по-късно методът от одобрен от Американската агенция по лекарствата (FDA). През 1986 г. в България в УМБАЛ „Александровска“ вече разполагахме с апарат за литотрипсия. Това ни нарежда сред първите в Европа и в света, което е голям успех за урологията и за българската медицина по онова време. При нас се осъществяват между 1100 и 1400 манипулации средно на година.

Бъбречно каменната болест е едно от най-честите урологични заболявания с много сериозна социална и икономическа тежест. Статистиката за САЩ за 2014 г. показва, че от нея страдат около 10% от населението, а за лечение са изхарчени 11 млрд. долара. По този показател надминава дори разходите за онкологичните заболявания в урологията, които изискват много сериозен ресурс – човешки, финансов и времеви.

В България не разполагаме с официална статистика за заболяемостта, но очаквам данните да са още по-впечатляващи, поради факта, че сме ендемичен регион. Защо е така, не може да се каже, тъй като до момента все още не са изяснени причините за образуването на камъни в отделителната система. Дали се дължи на генетични фактори, на климат и начин на хранене. Вероятно всичко оказва влияние, но не може да се посочи конкретна причина.

Реклама

Мнения