Хлорът представлява химическо вещество, което се използва за предотвратяване размножаването на бактериите във водата, както и за неутрализирането им в битови и промишлени отпадъци.

Попадайки във водата, веществото се свързва с органичните замърсители в нея като листа, клонки, пот, урина, слуз, фекалии и кожни клетки, при който контакт се образуват силно токсичните хлорамини и хлороформ.

Заради това, че е ефективен в борбата срещу широк спектър от патогенни микроорганизми, хлорът се използва и във фармацевтичната индустрия, най-вече при разработването на някои видове антибиотици.

Наличието на химичното вещество в питейната вода обаче крие сериозен риск от проява на антибиотична резистентност, предупреждават щатски учени.

Ново изследване, представено в рамките на 249-ия конгрес на American Chemical Society, показва, че пиейки вода, на практика хората стават резистентни към хлора, а оттам – и към медикаментите, в които той се съдържа.

Това е особено обезпокоителен факт, като се има предвид, че антибиотиците стават все по-неефективни в лечението на инфекциозни заболявания и така изправят човечеството пред опасността от смъртоносни зарази, които досега са били напълно лечими.

„Антибиотичната резистентност води до по-голяма продължителност на заболяването, риск за усложнения и повишени медицински разходи“, посочва водещият автор на проучването д-р Оля Кийн.

Във всички страни по света е регистрирана резистентност към карбапенемите при лечение на инфекции в резултат на Klebsiella pneumoniaе, който е водещ причинител на придобитите в болнични условия пневмонии, сепсис, инфекции при новородените и при пациенти в интензивните отделения.

Широко разпространена е антибиотичната резистентност на Escherichia coli (най-чест причинител на уроинфекции) към флуорохинолоните, които са неефективни при значителна част от пациентите.

Според д-р Кийн, здравните власти в отделните държави трябва сериозно да преосмислят настоящата практика за прочистване на питейната вода.

Тя посочва, че сам по себе си хлорът е силно токсичен за човешкия организъм, но след направеното откритие, употребата му в бита следва да бъде сведена до минимум. Това важи и за препаратите за почистване на дома, които също имат високо съдържание на химичното вещество.

В противен случай това е още една точка в полза на антибиотичната резистентност, а ако не се вземат сериозни мерки за решаване на този проблем, след 20 години операции като изваждане на зъб или апендикс могат да станат животозастрашаващи, поради риск от заразяване със „супермикроби“, заключава специалистът.