Рак на тестисите
д-р Красимир Койнов
д-р Красимир Койнов
Лекар
Рак на тестисите

Рак на тестисите

Тестикуларният рак представлява развитие на туморни клетки в тъканта на тестисите.

Какви са видовете рак на тестисите?

Преобладаващата група тестикуларни тумори са герминативноклетъчните, които съставляват 90-95% от всички злокачествени тумори на тестисите. Те от своя страна се делят на две основни групи: семиномни (класически вариант, анапластичен, сперматоцитен и с трофобластни елементи) и несеминомни (тератоми, ембрионален карцином, тумор на жълтъчното мехурче, хориокарцином и смесени форми). По-чести са несеминомните тумори.


Симптомите

Най-честият симптом на заболяването е прогресивното подуване на единия тестис, обикновено без болка и зачервяване на кожата. Скротална болка се установява само в около 20% от пациентите. Друг симптом, наблюдаващ се при около 10% от болните е поява на гинекомастия. При напредване на заболяването и обхващане по лимфен път на ретроперитонеалните лимфни вериги могат да се появат болки в кръстта. В случаите на хематогенна дисеминация в белите дробове, чести симптоми са кашлицата и отхрачване, в не малко случаи и на кървави храчки. При наличие на голям туморен процес настъпват и общи симптоми, свързани с интоксикацията на организма- отпадналост и лесно заморяване, отслабване на тегло, анемия, нарушена бъбречна функция и др.

Скрининг

При това заболяване не съм запознат да съществуват специални скринингови програми. Причините са може би, че е твърде рядко заболяване – само 1% от злокачествените тумори при мъжа и високия процент лечимост при навременно откриване и адекватно терапевтично поведение.

Кои са диагностичните методи за откриване?

На първо място е прегледа, които включва палпация и установяване на туморно образувание в областта на тестиса. Ехографското изследване на тестиса е задължително, с оглед разграничаване на заболяването от орхиепидидимит. Много важен фактор в диагностиката са туморните маркери: алфа фетопротеин, бета-ЧХГ, ЛДХ. Заболяването са доказва хистологично след провеждане на орхифуникулектомия. На следващ етап е необходимо да се определи стадия и риска на заболяването, за да се назначи адекватно терапевтично поведение. За тази цел се проследяват стойностите на туморните маркери, провежда се КАТ на гръден кош, корем и малък таз. При нужда се планира провеждане на сцинтиграфия на кости, ЯМР на главен мозък и ПЕТ/СТ.

Какви са възможните лечения и терапии?

На първо място е хирургичният метод на лечение с отстраняване на първичния тумор. Оперативно лечение се провежда и в случаите на несеминомни тумори с ангажиране на ретроперитонеални лимфни възли, чрез извършване на ретроперитонеална лимфна дисекция. Лъчелечение е застъпен при семиномните тумори, с обхващане на ретроперитонеални, медиастинални или надключични лимфни възли. Лекарственото лечение се прилага адювантно при пациенти с висок риск от рецидив на заболяването и с лечебна цел при напредналите случаи. Съществуват ръководства, в които има алгоритми на поведение в различните стадии на заболяването и при различен риск на болните, към които трябва да се придържаме при вземане на решение за лечение. Не малка част от пациентите подлежат на комплексно лечение с прилагането на два или три метода на лечение.

Правилното стадиране, адекватното и на време проведено лечение, стриктното проследяване и прилагане при нужда на спасяващо лечение осигуряват висока лечимост на заболяването – над 90%.

Каква е причината този вид рак да засяга главно млади мъже?

Честотата на заболяването е най-висока във възрастовата група от 15 до 35 години. Най-вероятно, причината за младата възраст на развитие на заболяването може да се свърже с основните епидемиологични рискови фактори, които са компоненти на дисгенетичния тестикуларен синдром.

Реклама

Мнения