962 души у нас се нуждаят от трансплантация на органи. Това обявиха специалисти в Министерството на здравеопазването по повод Световния ден на донорството - 4 октомври.

За нов бъбрек чакат 868 души (от които 14 деца и 109 пациенти на възраст до 30 години), за сърце - 40 болни (от тях 1 дете и 4 пациенти на възраст до 30 години), за черен дроб - 54 души (от които 8 деца и 5 пациенти на възраст до 30 години).

За миналата година обаче броят на трупните донори в страната е девет. Живите донори са едва десет.

Около 8-9 милиона лева ще бъдат необходими за органна трансплантация у нас за следващата година. Това съобщи доц. Вилиян Платиканов, съветник на министъра на здравеопазването.
      
От здравното ведомство предвиждат подобряване на информираността на обществото за донорството. Разработват се нови правила, с които да се синхронизира работата между донорските екипи, екипите за трансплантация и болниците, където може да се извърши присаждането на органите.

Подготвя се и сайт, на който ще бъде обявяван всеки случай на потенциален донор.

Доц. Платиканов обяви, че се актуализира наредбата за финансиране на дейностите по трансплантация. За присаждане на черен дроб се предвижда финансирането да стане 100 хил. лева, за бъбречна трансплантация -  от 45 хил. до 50 хил. лева, а за сърдечна - от 100 хил. до 120 хил. лева.

Според проф. Милан Миланов, ръководител на отделението по реанимация на „Пирогов”, трансплантацията трябва да се национализира. По думите му, донорството не се подкрепя нито от обществото, нито от църквата. 

Той даде пример с Турция, където преди 20 години имамите във всяка джамия са били ангажирани да прокламират донорството.

Проучване на „Евробарометър” от 2006 г. показва, че отношението на българите към донорството е по-малко позитивно в сравнение с останалите европейци.      
Така 40% от българите заявяват, че биха дарили орган. Този процент сред гражданите от ЕС е 51 на сто.