Кога пациентът има нужда от провеждане на пункционна бъбречна биопсия
проф. Боряна Петрова Делийска, дмн
проф. Боряна Петрова Делийска, дмн
Лекар
Кога пациентът има нужда от провеждане на пункционна бъбречна биопсия

Кога пациентът има нужда от провеждане на пункционна бъбречна биопсия

През годините методът за определяне на местоположението на бъбрека динамично се променя и съвременната манипулация се извършва изцяло под ехографски контрол със специален водач на иглата

Пункционната бъбречна биопсия (ПББ) е изследване, въведено в световната нефрологична практика преди около 50 г. През годините методът за определяне на местоположението на бъбрека динамично се променя и съвременната манипулация се извършва изцяло под ехографски контрол със специален водач на иглата, прикрепен към трансдусера на ултразвуковия апарат.

Единствено с бъбречна биопсия може да се определи точният вид на морфологичните промени на бъбрека, защото често зад незначителни клинични и лабораторни изменения се крие сериозна бъбречна патология, изискваща активно патогенетично лечение.

Манипулацията се извършва само в няколко нефрологични клиники в страната. Показанията за ПББ през последните десетилетия значително се разшириха. Една от основните причини за извършване на манипулацията е появата на протеинурия, която е основен симптом на голяма част от гломерулопатиите.

През 2012 г. световните нефрологичните препоръки определиха степените на албуминурия при хронично бъбречно заболяване, като терминът „микроалбуминурия” се замества от „умерено повишена” (KDIGO, 2012 г.).

Албуминурия

(mg/24 ч)

Под 30 Нормална или леко повишена

От 30-300 Умерено повишена

Над 300 Значително повишена

В клиничната практика протеинурията се класифицира според нейната степен и се определя католека – при стойности до 1 г/24 ч, умерена -1,1-3,5 г/24 ч и нефрозна или масивна - над 3,5 г/24ч.

Масивната протеинурия е характерна за по-голяма част от хроничните гломерулонефрити - идиопатичен нефрозен синдром, мембранозен и мезангиокапилярен гломерулонефрит, бъбречна амилоидоза, колагенози, диабетна нефропатия, паранеопластична гломерулопатия, токсикоза на бременността, тромбоза на бъбречна вена и др.

Умерената протеинурия се установява при остър гломерулонефрит, при част от хроничните гломерулонефрити, при имунен остър или хроничен интерстициален нефрит, нефроагиосклероза, колагенози, васкулит, подагрозна нефропатия, синдром на Алпорт, на Фабри, балканска ендемична нефропатия, при увреждане на бъбрека от медикаменти и др. Тяможе да се наблюдава и при гломерулопатии, които обикновено се характеризират с масивна белтъчна загуба, но са диагностицирани в ранен етап от развитието им или при начало на ремисия при провеждано имуносупресивно лечение.

Нискостепенната протеинурия може да е свързана с негломерулни бъбречнипроцеси като нефролитиаза, уроинфекции, кисти и бъбречни аномалии, бъбречна туберкулоза, тумори и др., но и може да е изява и на гломерулопатия. Масивната и умерената протеинурия са почти задължителна индикация за провеждане на ПББ. При нискостепенна белтъчна загуба трябва да се изключат други причини за появата й и едва тогава да се проведе манипулацията.

Друго показание за извършване на ПББ е неизяснена хематурия или еритроцитурия, особено при висок процент на дисморфни еритроцити в урината. По-често тя е съчетана с различна по степенпротеинурия. При изолирана еритроцитурия, когато пациентът е апротеинуричен, първоначално се изключват другите многобройни причини за този симптом - тумори, камъни, туберкулоза и др.,и едва тогава се провежда бъбречна биопсия.

Различно по степен хронично бъбречно заболяване, включително и при повишен серумен креатинин, също може да бъде индикация за провеждане на бъбречна биопсия. В тези случаи само опитен нефролог може да прецени необходимостта от извършване на манипулацията, както и техническите показания и противопоказания за нея. Данните от дългогодишния опит на нефролозите от клиниката ни при провеждане на ПББ при пациенти с бъбречна недостатъчност доказва, че усложненията от манипулацията не са по-чести, отколкото при пациенти със запазена бъбречна функция. Особено важно в такива случаи евнимателно анализиране на индивидуалните параметри при всеки болен с напреднал стадий на хронично бъбречно заболяване и опитът на лекаря, извършващ манипулацията.

Немалка част от тези пациенти провеждат хемодиализно лечение, но ако давността му не е голяма и ехографските размери на бъбреците са запазени, между два диализни сеанса се провежда бъбречната биопсия. Острото бъбречно увреждане, известно в миналото като остра бъбречна недостатъчност, също при някои пациенти е индикация за ПББ, като и при тези случаи индивидуално се преценява необходимостта от провеждането й.

През последните години зачестиха бъбречните биопсии, провеждани при диабетици. Няколко са показанията за манипулацията при тази група пациенти: новооткрит диабет, но с протеинурия, липса на диабетна ретинопатия при умерена или масивна белтъчна загуба, нефрозен синдром, който не може да се свърже с хода на диабета, необяснима бъбречна недостатъчност. Анализът на данни от бъбречна биопсия при болни със захарен диабет отчита, че при част от тях се установява диабетна нефропатия, при други пациенти се наблюдават морфологични изменения от захарния диабет, съчетани с друга имунна или автоимунна нефропатия, а при немалка част изцяло липсват данни за диабетна нефропатия, а се доказва само гломерулопатия.

В заключение може да се обобщи, че бъбречната биопсия е основна диагностична процедура в нефрологията. С нея се определят точната диагноза,необходимостта от лечение, видът и продължителността му, както и прогнозата на заболяването. От значение са индивидуалната преценка за необходимостта от провеждането й, отчитане на показанията и противопоказанията за нея, както и опитът на нефролога.Особено важно е болният да се насочи за провеждане на ПББ в ранен стадий на заболяването, когато възможността за оптимално повлияване хода на болестта е най-добра.

Реклама

Мнения