Проф.Мария Орбецова: Ендокринните нарушения се отразяват на всички органи
Животът днес
Животът днес
Компания
Проф.Мария Орбецова: Ендокринните нарушения се отразяват на всички органи

Проф.Мария Орбецова: Ендокринните нарушения се отразяват на всички органи

Проф. Орбецова е от тези лекари, за които човеколюбието е базисна ценност в професията, а пациентът не е съвкупност от отделни болести.

- Каква е ролята на ендокринната система в организма?

- Когато има ендокринно нарушение - намалена, повишена или променена функция, това се отразява на всички органи и системи. Ще дам пример – сега диабетът се нарича сърдечносъдово заболяване, тъй като основните нарушения още преди изявата на болестта настъпват в съдовете. И всичко идва от инсулиновата резистентност. Освен това се установи, че мастната тъкан е най-големият ендокринен орган в тялото. Оттам идват нарушения, водещи до болестите на цивилизацията – метаболитен синдром, захарен диабет тип 2 и т.н. Няма ендокринно заболяване, което да не се отразява на останалите органи и системи. Понякога диагнозата не идва веднага, първо се лекува някакъв проблем, а впоследствие се установява, че причината е ендокринно нарушение.

- Какво означава на практика заключението, че мастната тъкан е най-големият ендокринен орган?

- Това означава, че трябва да се поддържа нормално телесно тегло. Особено в областта на корема, където с годините (предимно при мъжете) се натрупват по-големи мастни депа. Там се синтезират хормони, които след това се намесват във функцията на различни органи и системи. Обикновено те предизвикват и усилват процеса на атеросклероза, т.е. увреждат сърцето и съдовете.

Наднорменото тегло и затлъстяването засягат все повече млади хора, юноши и дори деца. Преди години беше изключение захарен диабет тип 2, метаболитен синдром или затлъстяване да се наблюдава в детската възраст. Сега е доста често. Причината е, че децата и юношите не се движат, не спортуват достатъчно, не играят на въздух, а повече се заседяват пред компютъра. Това ги натоварва и психически. Нездравословно е т.нар. бързо хранене - овкусена храна, сандвичи, много хляб, богати на мазнини меса, пържени картофи, чипс, готови продукти, сладкиши, газирани напитки с много захар.

- Колко често трябва да се проверява кръвната захар?

- Зависи от степента на риск. Той е най-висок, ако има диабет в семейството. Всички хора, които са преживели инфаркт, инсулт, имат високо кръвно налягане, трябва да си проверят кръвната захар, ако до момента не са установени отклонения. Задължително и при наднормено тегло, при наличие на повишен холестерол, по-нисък добър холестерол, повишени триглицериди, при жени, които са родили едър плод – над 4-4,5 кг - в доста голям процент това е белег за повишена кръвна захар през бременността. Здравите хора веднъж в годината трябва да се изследват превантивно.

- Какви признаци са сигнал да направим тест?

- Сухота в устата, повишена жажда, по-често уриниране, особено нощем, трудно заздравяване на рани, възпаление на венците, разрушаване на зъбите, чести инфекции.

- Какво постигна ендокринологията у нас и какви проблеми са още нерешени?

- Трябва да разграничим социалнозначими, масови и редки болести. При социалнозначимите - захарния диабет тип 2, метаболитния синдром, затлъстяването, трябва да се засили превенцията. Хората да бъдат правилно информирани и да не се допусне разгръщане на заболяването. При диабетиците сега проблем са именно късните усложнения и усилията ни са насочени към това да предотвратим и забавим техния ход. Защото вече има богат избор антидиабетни медикаменти плюс инсулина, които могат да повлияят върху контрола на болестта. Но много трудно се повлияват усложненията, които водят до тежки бъбречни поражения, ампутация на крайници, слепота, силно повишен риск от сърдечносъдови и мозъчносъдови инциденти.

Масовите заболявания – като на щитовидната жлеза, да кажем - са по-лесни за диагностициране, много от тях се лекуват и оперативно, има медикаменти. Но там, особено за възлите на щитовидната жлеза, които могат, макар и в малък процент, да малигнизират, трябва да има много стриктен подход. Какво се забелязва - хората четат в интернет, стряскат се, самолекуват се... Или се прибързва с оперативно лечение, или се закъснява с него. Необходимо е спазването на унифициран алгоритъм за диагноза и проследяване. Това в момента не е добре организирано освен в големите градове и университетските центрове.

Редките болести са важна посока в ендокринологията. Аденомите на хипофизата, на надбъбрека – това са тежки заболявания, които засягат 3-7 души на хиляда или на 10 хиляди. Примерно за акромегалията (повишена продукция на растежен хормон) се прави регистър у нас – болните са около 500 души. С регистрите, които стартира проф. Захариева от Института по ендокринология и които са част от европейските регистри на редки болести, ще се подпомогне обхващането на тези малки пациентски групи. Лечението им е скъпо и те остават някак извън вниманието.

Разбира се, надяваме се и в невроендокринологията да имаме повече възможности за развитие. Това е научна област, която е модерна в света - изучаването на мозъка, на мозъчните продукти, които регулират цялата ендокринна система.

- Ако съпоставим контрола на диабета у нас с европейските показатели?

- Ние сме на нивото на останалия свят, но то не е задоволително. Смята се, че глобално около 30% от диабетиците постигат желания гликемичен контрол. Ако пък го проследим заедно с контрола на кръвното налягане и на липидните показатели – контрол се постига при под една пета от диабетиците. Важно е да кажем, че това масово заболяване зависи в голяма степен от придържането на пациентите към препоръките на лекаря. Също и от икономическата възможност болните да се лекуват с най-подходящото за тях лекарство. Защото новите терапии са скъпи. Често се бъркат медицинските препоръки за лечение и това, което касата плаща. Тя нито забранява, нито позволява, а заплаща определени препарати по определени критерии.

Наднорменото тегло и затлъстяването засягат все повече млади хора, юноши и дори деца

Най-важното е пациентът да е правилно информиран и да има добре подготвени специалисти. В нашия университет правим постоянно обучителни семинари, научно-практически конференции, срещи с общопрактикуващи лекари. Дано все повече млади хора да работят в тази специалност, да се реализират в България. Мисля, че има добра база и условия за развитието на млади специалисти с познания и възможности.

- Не се ли преекспонира ролята на стреса, все пак е състояние, съпровождащо човека не от днес?

- Стресът е отключващ фактор при всички автоимунни заболявания. Захарният диабет тип 1 (по-често срещан при юноши, деца, дори новородени) също бележи известен ръст. При щитовидната жлеза – автоимунният тиреоидит на Хашимото може да се отключи от стрес. Стресът може да се намеси в обмяната на веществата и оттам да има връзка със затлъстяването, да задълбочи инсулиновата резистентност. Известно е, че повтарящият се, хроничен стрес е срив за имунната система. А връзката имунна система - невроендокринологични процеси - нискореактивно възпаление е налице. Има степени на стреса. Защо не всички, които са под стрес, развиват заболявания? Това зависи от устойчивостта на нервната система, от психическото здраве. Защото острият стрес мобилизира организма, но ако се натрупат много периодични стресови ситуации, без да се редуват с отмора, тогава се стига до заболяване. Човек най-много се разтоварва, когато се разхожда, спортува, упражнява хоби. Препоръката ми е - всеки ден по 30 минути умерена физическа активност. Ползата е доказана в много проучвания. Всички медикаменти, които регулират свалянето на кръвната захар, се сравняват с ефекта от диетата и физическата активност. Това всеки сам за себе си трябва да постигне.

- Имате ли лична рецепта?

- Шия гоблени, рисувам. Така не само си почивам, но и ми идват идеи и решения, свързани с работата ми. Два пъти седмично ходя в ансамбъл за народни танци. Толкова добре се чувствам, че бих пренаредила всичко в програмата си, за да не изпусна танците. Нашите хора имат специфични ритми и това е прекрасна музикотерапия, съчетана с движение.

Източник на интервюто : "Животът днес".

Проф. д-р Мария Орбецова е началник на Клиниката по ендокринология в пловдивската университетска болница „Св. Георги“, зам.-декан на Медицинския факултет в МУ - Пловдив. Специализирала е в известни клиники в Англия, Дания, Франция. Съавтор е на учебници, ръководства, помагала и 4 монографии. Има над 90 публикации в наши и международни медицински издания. Проф. Орбецова е от тези лекари, за които човеколюбието е базисна ценност в професията, а пациентът не е съвкупност от отделни болести.

Реклама

Мнения