Публикация

Прогенеричната политика означава повече лекарства на по-достъпни цени за пациентите

Истинската прогенерична политика предполага активното сътрудничество с лекарите, които предписват медикаментите, казва д-р Евгени Тасовски.


Години наред наши и чужди експерти посочват, че единственият начин обществените фондове да издържат на растящите разходи за лекарства при хронично болните хора е приемането на добре структуриран, рационален механизъм за финансиране. И в най-богатите страни висок процент от изписваните лекарства за масовите социалнозначими заболявания са генерични продукти, тъй като тяхната ефективност при изгодна цена както за здравния фонд, така и за пациентите е безспорно доказана.

Скорошно проучване в Германия (където 76% от предписваните лекарства са генерични) потвърди с нови данни реалния принос на генериците за лечението на три от най-разпространените заболявания – хипертония, рак на гърдата, депресия.

Как България търси баланса във финансирането, осигуряващ справедливо и достъпно лечение за всички пациенти? Коментарът пред в. “Животът днес“ е на д-р Евгени Тасовски, мениджър „Връзки с институции“ в БГФармА:

Бяхме много обнадеждени, защото още в началото това правителство постави като цел оптимизиране на лечението чрез прогенерична политика. Въпросът е какво се разбира под прогенерична политика? С мерките, които се предприемат досега, общо взето, прогенеричната политика се изразява в реализиране на икономии в обществените фондове (при нас това е НЗОК) за сметка на генеричните компании. Тоест генеричните компании - било с отстъпки, било с други нормативни изисквания - да реализират по-малък разход на средства от обществените фондове. Ние имаме по-различно виждане. Смятаме, че в групите, където има сериозно генерично присъствие, има и сериозна ценова конкуренция. Има референтен продукт с най-ниска цена и със съответна реимбурсна стойност и всяка една компания се опитва да достигне тази по-ниска стойност. Проблемът у нас е, че тези масови социалнозначими заболявания са много ниско реимбурсирани.

Те са реимбурсирани само на 25%, една част на 50%. Така че пациентът плаща немалко. Колкото и да е ниска цената на медикамента, пациентът доплаща близо 75% от стойността на лечението. Това е проблем.

Министерството на здравеопазването има визия и иска да повиши процента на реимбурсация, което да доведе до по-малко доплащане. Но това действително ще означава някакъв допълнителен разход в касата. И тогава бе предприето въвеждането на така наречения ценови коридор. Този ценови коридор отново е за сметка на производителите, а не на по-високото доплащане от страна на обществения фонд. Този ценови коридор ограничава възможността пациентът да доплаща много – не повече от 60% над стойността на референтния продукт. При това положение се поражда въпросът – какво правят компаниите, чиито продукти не могат да влязат в този ценови коридор?

Първата възможност е те да дадат отстъпки по веригата търговец на едро - търговец на дребно, ако това е възможно. Ако маржът е по-голям, те няма да могат да направят това. И ще се получи един парадоксален резултат - ако лекарите, които предписват лечението, не се включат активно в процеса и продължат да изписват продукт, който не влиза в тоя ценови коридор, в резултат пациентът няма да може да намери този медикамент. Защото аптеките ще спрат да го зареждат, тъй като той ще им стои на щанда и няма да могат да го реализират. В следващия момент, ако пациентът носи рецептата с този медикамент, той няма да може да им бъде освободен дори да пожелаят да го купят, защото е с безплатната рецепта на НЗОК.

Подходът не може да бъде прецизиран без участието на лекарите. Затова казваме, че истинската прогенерична политика предполага активното сътрудничество с лекарите, които предписват медикаментите. Те да бъдат обвързани в договорите със здравноосигурителните фондове със задължението да изписват от определени, важни разходни групи медикаменти - 60-70-80% генерични продукти. Това е залог за по-малък разход на касата, а и условие за по-малко доплащане от страна на пациента.

Засега това договаряне с гилдията не се получава. Защо? Това е договаряне с лекарите като едни от най-важните участници в лечебния процес и тъй като много дейности в болниците са недофинансирани, това направление като условие за подписване на каквито и да е споразумения ще донатовари договорното начало при БЛС. И по този начин сега ще видим как ще се отрази тази мярка, този ценови коридор. Кой ще я контролира, как ще се реализира на практика в аптеките, пациентите ще си намират ли лекарствата.

За да е по-ясно - затова има толкова много медикаменти в областта особено на хипертонията,

защото на всеки пациент в даден момент му се намира комбинацията и лекарят гледа да я държи, защото е получил ефект. И когато тръгне да преформулира тази комбинация, кръвното налягане на пациента излиза от граници и онзи труден резултат, който е получен, започва да се губи.

Бихме желали да има по-голяма чуваемост между всичките участници в даден процес, когато се решават важни проблеми. Като става въпрос за лекарства, дали иновативни или генерични медикаменти, това са производителите, търговците на едро, търговците на дребно, има различни регулиращи фактори, ИАЛ, Национален съвет по цени, всичките подзаконови актове, които в повечето случаи са инициатива на Министерството на здравеопазването, основният платец касата. Много пъти се къса връзката.

Беше създадена една добра инициатива - „Партньорство за здраве”,

където и пациентските организации присъстват активно. Все още не работи достатъчно добре механизмът на обсъждането, много нормативни актове излязоха за последната година. Има опит те да се обсъждат в това партньорство в различните направления – болнична помощ, лекарствена помощ и т.н., - обаче в повечето случаи, докато ние обсъждаме, нормативните документи вече излизат.

Действително реална реформа се получава и заработва тогава, когато е налице волята на управляващите, но по-голяма част от тези мерки са обсъдени и са приети от обществото. Другата, не чак толкова благоприятна перспектива е, че когато те не са обсъдени достатъчно, тръгват обжалвания по съдебни инстанции и започва едно дълго, мъчително затормозяване на процеса. Повече диалог е необходимо да има между участниците в процеса – който е труден, не казвам, че е лесен. Особено когато се бърза, не е лесно да се стигне до общ, консенсусен продукт. Но трябва да се търси пресечната точка.

" }-->

Коментари