Най-новите проучвания на университета във Филаделфия показват, че определен набор от гени се отразява върху възприятията ни за сладък вкус.

Яденето на твърде много сладки неща често се разглежда като слабост на волята. Факт е, че някои хора обичат повече сладкото от други и докато някои от нас много често прекаляват с консумацията на захар, има и такива хора, които въобще не обичат да си похапват сладкиши. На какво се дължи това? Най-новите проучвания на университета във Филаделфия показват, че определен набор от гени се отразява върху възприятията ни за сладък вкус, независимо от това дали подсладителят е обикновена захар или некалоричен заместител на захарта.

В изследването всеки един участник опитвал и след това оценявал интензивността на четири различни сладки разтвора: фруктоза, глюкоза, аспартам, и неохесперидин дихидрохалкон (NHDC). Първите две са естествени захари, а последните две – синтетични подсладители. Получените данни показват, че генетичните фактори допринасят приблизително 30 процента от вариациите във възприятието на сладкия вкус при различните хора.

Проучването също така показало, че тези, които възприемат естествените захари като слабо сладки, усещат и заместителите на захарта по подобен начин. Това предполага, че може би има общ път във възприемането на обикновената захар и изкуствените подсладители.

Учените все още работят, за да разга даят молекулярните процеси, които стоят зад това как ние усещаме многото различни видове сладки молекули. Настоящото проучване доказва, че влиянието на средата и обстоятелствата върху възприятието за сладко е незначително. Този резултат оспорва общото убеждение, че достъпът до храни с високо съдържание на захар по време на детството може да направи децата нечувствителни към сладост.

Данните от изследването представят още една частица от големия пъзел, наречен „нутригеномика“. Тази сравнително млада наука изследва начина, по който храните повлияват гените ни и анализира влиянието на индивидуалните генетични разлики върху начина, по който реагираме към нутриентите (и към други естествени съединения), които си набавяме, хранейки се.

Следващият голям въпрос е дали и как гените и ранните хранителни навици от детството взаимодействат, за да влияят при избора на храна. Разбирането на генетичните различия, които засягат възприемането на сладостта на индивида в крайна сметка може да помогне на производителите на храни да намалят количеството на захарите и подсладителите, които добавят към храната. Това е и целта на всички нас – потребители, лекари и здравни служители – да намалим количеството захар в нашата диета и като цяло съдържащите се подсладители в храните.