​Един отосновните въпроси, който вълнува всички през есента и зимата, когато става въпрос за здраве, е имунитета.

Имунната система е сред най-сложните в организма, защото го пази и от външни, и от вътрешни „врагове“. Външните най-често са микроорганизми: бактерии, вируси, гъбички и паразити. А вътрешните са собствените мутирали клетки, които трябва да бъдат навреме разпознатиот имунната система и унищожени, за да не се развие злокачествен процес. Във всеки здрав организъм постоянно навлизат чужди тела, които той не може да разпознае и ги унищожава. Повечето хора знаят, че връзка с имунитета имат различни видове кръвни клетки като В и Т-лимфоцитите, лимфните възли, сливиците, костният мозък, далакът. Но от много време учените са установили, че практически най-големият имунен орган е храносмилателната система. Тя, заедно с кожата и белия дроб, е в най-тесен контакт с външните фактори, които често са агресивни към тялото. Организмът ни притежава специфична защита срещу тези външни фактори, които приемаме чрез храната. В лигавицата на червата съществуват колонии от микроорганизми, наречени чревна флора, които са изключително полезни, необходими и важни за здравето. Нормалното развитие на полезните микроорганизми в чревния тракт създава ефективна защита чрез стимулиране на имунитета. Освен това те подпомагат създаването, диференцирането и обновяването на клетките.

Практически защитата на стомашно-чревния тракт се осъществява на три нива. Първо това е произвежданият от лигавицата мукус, след това е епителният слой, който е втора бариера, и на трето място, но с водеща роля е локалната имунна система в самата чревна лигавица, която е уникална. Тънкото черво, освен храносмилателен, е лимфоиден, т.е. имунен орган и голяма част от неговата маса е заета именно от елементи на имунната система. Затова е много важно това биологично равновесие, тази вътрешна екосистема да не бъде нарушена от външни фактори. Един такъв фактор може да бъде приемът на антибиотици. Те са много полезни лекарства, но когато са предписани от лекар при конкретна бактериална инфекция. Тя се доказва или с микробиологично изследване, или се установява по клинични белези, с които лекарите са запознати. Когато антибиотичният прием не е обективно необходим, има риск от неблагоприятни въздействия, сред които е създаването на резистентност (нечувствителност) на част от бактериалните причинители към антибиотика. Но по-големият проблем е унищожаването на нормалната микрофлора в червата. Този проблем съществува и при правилно предписани антибиотици, защото повечето от тях са широкоспектърни и освен патогенните, унищожават полезните микроорганизми. Това състояние се определя като дисбактериоза– болестното състояние на микробната екосистема в червата. Тя довежда до редица клинични прояви – диария, метеоризъм, подуване на корема, нарушения в храносмилането и усвояването на храната. А тези проблеми, насложени към основното заболяване, допълнително утежняват състоянието на пациента. Освен това унищожаването на полезните чревни бактерии лишава организма от позитивния ефект върху имунната защита и дори имунната реактивност се нарушава.
Решението в тези случаи е приемът на пробиотици – нормалните, полезните микроорганизми, които се предлагат под формата на различни препарати. Чрез тях се овладява дисбактериозата, предизвикана от различни фактори, но в масовата практика най-често от приема на антибиотици. Поради това, дори когато антибиотичното лечение е оправдано и необходимо, наред с него трябва да се провежда профилактика на дисбактериозата чрез прием на пробиотични препарати. Съвременните пробиотици са така направени, че да издържат на влиянието на антибиотиците. Важно е да се знае, че поддържането и възстановяването на нормалната чревна микрофлора изисква по-продължителен период. Не е достатъчно пробиотик да се взема, само по време на антибиотичното лечение. Оптималният срок е две седмици след спирането на антибиотика. А извън лечението на вирусни и бактериални инфекции пробиотични препарати трябва да се приемат при хронични оплаквания от страна на стомашно-чревния тракт, при стрес от всякакъв характер, преди преходните сезони – зима и пролет. Пробиотиците нямат странични или вредни ефекти, могат да се комбинират с всякаква храна, подходящи са включително за деца и бременни жени.