В позитивно-реимбурсната листа ще бъдат включени 25 основни животоспасяващи лекарства, които в момента липсват. Това е станало ясно днес по време на срещи с пациентски организации, дистрибутори и производители на лекарства с министъра на здравеопазването д-р Божидар Нанев, заместник-министъра по лекарствена политика проф. Мила Власковска и съветника по лекарствена политика доц. Асен Дудов.

Министерството на здравеопазването е декларирало, че ще се стреми да осигури максимална реимбурсация на лекарствата за социално значимите заболявания, както и базисно медикаментозно лечение за всички пациенти и едва след това да разширява достъпа до допълнителни терапии.

Бързото допълване на позитивно-реимбурсната листа е една от първите стъпки за осигуряването на по-добър достъп до лекарства, които се предприеха, посочва здравното ведомство.

„При тази ревизия на списъка обаче няма да се изключват медикаменти и няма да се отнемат права, които вече са дадени на пациентите”, е обяснил д-р Божидар Нанев.

Идеята на министерството е да се търси и провежда балансирана политика между иновативна и генерична индустрия.

Благодарение на новите мерки в лекарствената политика на МЗ от днес достъп до скъпоструващо лечение за ХЕР2 имат още 21 жени.

По време на среща членовете на двете представителни организации на фармацевтичната индустрия у нас – Българска генерична фармацевтична асоциация (БГФармА) и Асоциация на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM), са се обединили около позицията, че новият Позитивен лекарствен списък е подобрил значително достъпа на българските пациенти до лекарства, заплащани от НЗОК. 
Отбелязани са следните позитивни за  пациенти ефекти:
- премахнати са листите на чакащите;
- за пръв път от 4 години съвременни лекарствени продукти, които вече години са достъпни за европейските граждани, се заплащат и у нас;
- включени са по-евтини генерични препарати;
- значително са съкратени сроковете за разглеждане и включване на лекарства в системата на заплащане с публични средства;
- затвърдени бяха ясни критерии, прилагани и в предходни години – лекарствата се включват в списъка само ако се заплащат с публични средства в поне 3 от 8 от най-бедните европейски държави – така в списъка не могат да попаднат „екзотични медикаменти”, които други държави не покриват.

„Същевременно, опитът за реално посрещане на нуждите на българските граждани показва, че публичните средства, които държавата отделя за заплащане на лекарства, са крайно недостатъчни. Именно на това се дължат и високите нива  на доплащане, които пациентите са принудени да покриват при някои лекарствени групи”, посочват представителите на фармацевтичната индустрия.