Всеки трети е засегнат от това състояние, установи проучване на Клиниката по кардиология в УМБАЛ „Св. Георги“

Проф. Федя Николов, началник на отделението по кардиология в Клиника по кардиология към УМБАЛ "Свети Георги", споделя своя опит в интервю за CredoWeb.

- Професор Николов, като един от водещите специалисти в областта на кардиологията у нас бихте ли изяснили какво означава терминът „прехипертония“? Това болест ли е?

- Това е категория артериално налягане, която според класификацията на JNC-7 (JointNationalCommittee) - Американската версия за лечение и поведение при хипертония, е между нормално и патологично състояние. Тя е интересна, защото макар все още да не се касае за хипертония или високото нормално артериално налягане, има 2 пъти по-висок риск за развитието на коронарната болест или инсулт.

- За какви стойности на кръвното налягане става дума?

- Когато горната граница на кръвното налягане е между 120-139, а долната между 80-89. Това са нормални стойности, но при тях има 2 пъти по-висок сърдечно-съдов риск за пациентите - както за мъже, така и за жени.

Дали това състояние е болест не може да се отговори еднозначно – по-скоро става дума за преход от болест към патология, тъй като за артериална хипертония говорим, когато стойностите на кръвното са 140/90, а за оптимални се считат стойности под 120/80. Този преход е гранично състояние, в което има отклонения, повишаващи риска. Когато стойностите на артериалното налягане са по-неблагоприятни, е необходимо да се направят и други изследвания.

- Колко често се среща сред българската популация и трябва ли да се вземат някакви мерки?

- За България епидемиологичното разпространение на прехипертонията не е изяснено, както и отклоненията, до които води. Екипът на Клиниката по кардиология в УМБАЛ „Св. Георги“ проведе 4-годишно наблюдение, в което бяха обхванати над 4000 пациенти. При него установихме, че честотата на разпространение на това състояние е около 30%

- Споделихте, че става дума за пациенти с повишен сърдечно-съдов риск. Кои са първите белези за лекаря, които изискват включването на терапия, повлияваща благоприятно рисковия пациент с хипертония?

- Прехипертонията е съпроводена с метаболитни отклонения – при тези пациенти напълняването е по-често, коремната обиколка е по-голяма, откриват се отклонения и в липидния профил. Налице са специфичните показатели за съдово засягане. Ехографските изследвания на сърцето също показват неблагоприятна тенденция в развитието.

Сърдечно-съдовият риск се определя по европейска таблица, в която са включени няколко показателя – систолно артериално налягане, холестерол, възраст, пол, тютюнопушене. Ако искаме да го избегнем, се налага да коригираме някои от факторите.

За да се повлияят положително тези пациенти, лечението трябва да започне, колкото може по-рано – на входа, преди да се развие като патология. В кардиологията са познати 2 подхода – медикаментозен и немедикаментозен. Последните европейски препоръки за терапия при тези пациенти от 2013 г. са да не се включват лекарствени средства.

Сега се започва с редукция на теглото, повишаване на физическата активност, намаляване на солта в храната до минимум.

- Нищо не казахте за алкохола.

- Консумацията на абсолютния алкохол не бива да превишава 20 г, което означава, че на мъжете са разрешени 50 г концентрат, 200 г вино, за предпочитане червено, като за жените „дозата“ е наполовина. В тези дози алкохола има протективна роля за сърцето.

- Напоследък на пазара навлязоха много фиксирани антихипертензивни комбинации. Бихте ли ни ориентирали, кои са предпочитаните комбинации при хипертониците с повишен сърдечно-съдов риск, трябва ли да се започва лечение с тях и в кои случаи?

- Всички антихипертензивни медикаменти имат приблизително еднакъв ефект върху кръвното налягане. Подходящи медикаменти са диуретици, бетаблокери, калциеви антагонисти, АСЕ-инхибитори, ангиотензин рецепторни блокери са подходящи за започване на лечението. Подходът е либерален – с какво ще стартира терапията решава лекарят според състоянието на самия пациент, кои органи са засегнати и има ли опасност от нежелани ефекти. Прилага се индивидуален подход. Дали да се приложи монотерапия или комбинирано лечение зависи от стойностите на артериалното налягане и сърдечно-съдовия риск за пациента.

Когато се касае за пациенти с умерена и тежка хипертония или висок и много висок сърдечно-съдов риск, се започва с комбинирано лечение, като има препоръчвани и по-малко препоръчвани комбинации. Най-препоръчвано е съчетанието между ангиотензин рецепторни блокери, или АСЕ-инхибитори с калциеви антагонисти. Също може да се комбинират и с диуретици, които се прилагат, ако болният има сърдечна недостатъчност. Калциевите антагонисти имат предимство при провеждане профилактика на мозъчния инсулт и исхемична болест на сърцето.

- Наскоро се проведе конгресът Евроехо в Севиля. Споделете какви са новите тенденции в диагностиката на сърдечно-съдовите заболявания и кое Ви направи най-силно впечатление в научната програма?

- Европейската организация по ехокардиография вече се нарича Европейска асоциация по кардиоваскуларно изследване. В тази връзка се разглеждат възможностите на ехокардиографията и други диагностични методи за образно изследване – компютърен томограф и ПЕТ скенер. Съвременната ехографска апаратура е на много високо технологично ниво за изследване структурата и функциите на сърцето. Възможностите за визуализиране са много добри, а изображението – триизмерно, могат да се наблюдават съответните структури, както систолната и диастолна функция. Но в много случаи диагностиката изисква допълнителни методи за доуточняване, ехографският не е достатъчен. Това е най-важното послание от последния конгрес в Севиля – прилагането на мултимодален подход – ехография, ЯМР, скенер, сцинтиграфия, ПЕТ скенер.

- И накрая, но не на последно място, какъв съвет бихте дали за добро здраве на сърцето?

-Споменах някои основни насоки в профилактиката на сърдечно-съдовия риск, които сега ще доуточня. Здравословното меню не изглежда много вкусно, то допуска не повече от 5 гр сол на ден, по 200 гр плодове и зеленчуци, сервирани на 2-3 хранения, които осигуряват между 30-45 гр фибри на ден. Част от тях трябва да постъпват в организма и след консумация на пълнозърнести продукти. Рибата се включва 2 пъти седмично. Наситените мастни киселини трябва да са под 10% от целия енергиен внос.

Физическата активност е препоръчителна за всички. Пациентите с нисък риск е добре да спортуват 3-5 пъти седмично по 30 минути, а за хората с висок риск трябва да се изработят индивидуални програми. Подходящи са бягане, плуване, бързо ходене, каране на ролери или колело. Анаеробните физически упражнения е добре да осигуряват 40-80% от максималната кислородна консумация.

-Благодаря Ви за интервюто и желая успешна и здрава 2016 година!

-Благодаря! Здраве и успехи за екипа на КредоУеб.