Пациентът трябва да бъде коректно информиран за състоянието си, прогнозата и цената на лечението му, казва председателят на Българския зъболекарски съюз

- Д-р Миланов, преди броени дни се проведе извънреден конгрес на Българския зъболекарски съюз (БЗС). Кои бяха основните акценти на форума?

- В центъра на дискусиите на конгреса бяха предложенията, свързани с Националния рамков договор. През изтеклата година се приеха много закони, засягащи упражняването на нашата професия, които вече започват да се реализират практически. Съюзът запази своите позиции в преговорния процес и не затвори вратата, а я остави полуоткрехната, така че да има възможност за следващи стъпки във времето и да продължаваме да вървим напред и нагоре.

Поставихме си амбициозната задача да обсъдим Кодекса за професионална етика. Този документ има пряко отношение не само към отговорността и поведението на лекарите по дентална медицина, но защитава и пациента, и обществото като цяло, което се очаква да получи лечение, адекватно не само с нашите нормативни законови актове, но и на европейските.

В основата на промените на кодекса залегна и Европейският кодекс за професионална етика, който е един от основните документи на Consul of Еuropean Dentists – организация, обединяваща над 360 000 зъболекари от 28-те държави членки на ЕС, която е консултативен орган към Европейската комисия и работи изключително в тясна колаборация с различни работни групи и към Европейския парламент.

- Какви нови права получава пациентът по силата на тези промени?

- На първо място пациентът трябва да е информиран. В партньорство с проф. Златица Петрова, изпълнителен директор на агенцията медицински одит, изготвихме образец на информирано съгласие на достъпен и разбираем език. 

Пациентът трябва да бъде информиран за състоянието си, за прогнозата, етапа на лечението и неговата стойност 

На базата на тази яснота се изгражда доверие. Тогава пациентът и лекарят по дентална медицина или приемат условията и работят заедно, или се отказват. Това е доброволен акт, в който и двете страни имат равни права.

Не трябва да има подвеждащи елементи в това общуване, свързани с некоректна реклама. Или да се използват някакви методики на лечение, които не отговарят на съответния пациент. Те могат да обективно да съществуват, но ако конкретна методика е приемлива за един пациент, за друг може да не е от гледна точка на общо състояние, възраст, възможности на организма, хигиена и други фактори. Тук е тънкият момент. 

Много важен е и въпросът с прогнозата за периода на ефективност на дадено лечение, защото всички се променяме. Най-честият въпрос е: „Вие колко години гаранция ми давате?“. Знаете ли как отговарям? – 100 години, ако ми гарантирате, че за това време и Вие няма да се промените.

Доверие се печели и с допълнителни неща. Всеки пациент има правото да вземе индивидуално решение дали ще се довери или не на определен лекар по дентална медицина. Така е и в живота. Всеки един от нас трябва да има един лекар по дентална медицина, на когото вярва, един педиатър, на когото да повери децата си, за дамите – един акушер-гинеколог, които да се грижи за тях и тяхното здраве, един адвокат, на когото да имаш доверие и т.н. по веригата. В крайна сметка, когато говорим за здраве, нещата са много специфични и не трябва да има неизяснени и неизговорени неща, които биха довели до погрешно възприемане на последващата информация.

- Какво е най-голямото предизвикателство от гледна точка на гилдията в момента? Успява ли българският дентален лекар да защити професионалните си интереси?

- Лекарят по дентална медицина в България е на една изключително висока позиция като авторитет, като обучение в условията на една невероятна база, която се създава и менажира от нас, тъй като няма нито една държавна, общинска, та дори и ведомствена амбулатория. Всичко е в ръцете на този, който е тръгнал по пътя на лекаря по дентална медицина. Това е свързано със страхотни инвестиции и отговорности, защото 

независимо дали работиш в Долна Диканя или в някое селце в околностите на Южна Франция, Испания или Германия, трябва да отговаряш на европейските изисквания  

и носиш отговорността, която се изисква по смисъла на европейските актове. Това ни прави много различни. Без да обиждам колеги от други специалности и други съсловни организации, досега са се правили определени компромиси в една или друга посока, само и само да се съхрани възможността за оказване на съответна медицинска помощ в различните области и малките населени места на страната. Докато при нас това не съществува. Дори и да има изключения, те са единици.

Стигаме до парите. Обикновено битува мнение в обществото, че ние сме тези, които живеят на гребена на вълната - най-висшата прослойка, която няма проблеми и живее безгрижно. Влизаме в кабинетите, пълним чували с пари, мятаме ги на гръб и остава само да ги изнесем до автомобила. Повярвайте ми, не е така. Първо, защото българинът няма такива финансови възможности. Второ, защото по Националния рамков договор са включени дейности, които практически не дават нищо и нито една от дейностите не се заплаща изцяло по НЗОК. Всичко е свързано с доплащане.

Цените в България са 2-3 пъти по-ниски от тези в Сърбия и Македония. Да не говорим за Турция, Гърция, Франция, Германия. При нас винаги каруцата е пред коня. Ние първо трябва да дадем, след това да се докажем, след това да понесем „комплиментите“ на обществото, че ти сме кожодери и т.н. 

- Каква е здравословната форма за популяризиране на един млад специалист, който е току-що завършил и в най-добрия случай успял да си отвори кабинет? Как без да нарушава ограниченията за реклама той може да привлече пациенти?

- Освен дипломата, освен условията, които са неизменна част от нашата работа, трябва да има и опитност. Много често младите колеги проявяват самонадеяност, която не кореспондира с натрупания опит. Тенденцията е те да се уповават единствено на съвременни методи на лечение, които навлизат в последните години. Но дори и за тях се изисква време да се усвоят. Опитността означава умение за изграждане на плана на лечение за всеки индивидуален случай. Т. е. не е достатъчно да имаш диплома и добри условия, а трябва да понатрупаш опит под егидата на по-опитен колега. Това се залага, като един от основните принципи при реализацията на младите колеги. Нарича се vocational training. Представлява упражняване на професията от 1 до 3 години под супервайзерството на опитен дентален лекар, преди младият колега да разкрие своя собствена практика. А иначе се възхищавам от младите, защото имат и желанието, търпението и амбицията да се докажат пред своите пациенти. Много важно нещо, което искам да им кажа, е че 

на пациента не трябва да се гледа като на 50, 500 или 1000 лв. 

Работата трябва да се свърши коректно, с точна диагноза, правилен план за лечение и след това да се вземат парите за труда. Дано повече млади колеги да разсъждават по този начин. Пари се печелят и се харчат, но доверието трудно се печели и много лесно се губи.

- Този vocational training как се реализира у нас?

- У нас това се случва частично. Младите дентални лекари стажуват 1 г., след като завършат семестриално, но все пак това е в рамките на обучението им. Докато  vocational training като принцип означава работа под егидата на по-опитен колега след придобиване на правоспособност, вече в практиката. Безспорно предимство на нашата система обаче е, че е сред малкото, които дават възможност студента да се докосне до пациента още по време на обучението. Нашите студенти от 3-и курс получават пряк достъп до пациента. Докато в по-голямата част на Европа, те работят само на фантоми, не докосват пациент, докато не получат диплома.

- Какви са амбициите на Съюза за новата година?

- Ние сме съюз със 110-годишна история и сме втората в Европа подобна организация, минала по свой специфичен път. Като съвременна структура съществуваме от 1999 г. Нищо полезно и старо не сме забравили и нищо негативно и неработещо не сме оставили. Вървим по своя път. Предстои ни XVI научен международен конгрес под егидата на Световната дентална федерация. Миналата година на XV юбилеен конгрес тук беше президентът на FDA, което е огромна чест. Ние сме фактор на европейско ниво, защото със своята индивидуална работа в различните европейски органи, доказваме, че че мислим не само за професията, но и за политиката в професията. 

Интервю на ЛИЛЯНА ФИЛИПОВА