Пациентите с ХИВ инфекция живеят с десетилетия при правилна терапия
Грижа за черния дроб (Hepasave; Hepasave S plus)
Грижа за черния дроб (Hepasave; Hepasave S plus)
Хранителни добавки
Пациентите с ХИВ инфекция живеят с десетилетия при правилна терапия

Пациентите с ХИВ инфекция живеят с десетилетия при правилна терапия

Интервю с д-р Иванка Радева, началник на отделение в Специализираната болница за активно лечение по инфекциозни и паразитни болести "Проф. д-р Иван Киров" в София

 

-Д-р Радева, вярно ли е, че СПИН-ът се превърна вече в едно хронично състояние, с което пациентите могат да живеят десетилетия?

-Това е точно така! През последните 10 години определението за ХИВ инфекцията е, че това е едно хронично състояние. Разбира се, от решаващо значение е навременното откриване на вируса в организма на конкретния пациент, професионалното наблюдение и – когато това се наложи, при развитие на СПИН заболяването започване на съответната съвременна терапия. Става въпрос за така наречената харт терапия – комбинация от медикаменти, които потискат репликацията на вируса и възможността му да предизвика тежък имунен дефицит и последващите усложнения. Първият доказан пациент със СПИН в България е диагностициран през 1987 г. и той до момента е жив и - бих казала – здрав, без да има изразени опортюнистични инфекции. Но изрично искам да подчертая, че става въпрос за много стриктен по отношение на предписаната терапия пациент, който много точно изпълнява препоръките на лекаря. Точно затова той има много добро качество на живот.

-Нека да уточним – хората, които са на лечение, могат ли да предават инфекцията?

-Да, могат, в зависимост от нивото на репликацията на вируса. Това се установява чрез методиката PCR, която дава представа за броя на вирусните частици в организма. Затова дори един пациент да е на харт терапия, той трябва да предпазва партньорите си чрез добре познатия метод – използване на презерватив.

-Това, че вече болестта не е равносилна на смъртна присъда, понижи ли предпазливостта на сексуално активните хора?

-В някои общности се забелязва такъв феномен, но рисково поведение категорично не е оправдано заради това, че има лечение. Вярно е, че в България са регистрирани над 20 медикамента срещу СПИН, които се поемат от Министерството на здравеопазването, но това не означава да паднат всякакви задръжки и разумно поведение. Употребата на презерватив си остава задължителна, а при венозните наркомани – еднократните и индивидуални игли и спринцовки. Проблемите идват основно от общностите с нисък социален и образователен статус. Техните представители много трудно разбират същността на риска, отказват профилактични изследвания, а при установяване на ХИВ-инфекция и на СПИН, трудно се придържат към терапията. Това означава много висок риск за последващо предаване на вируса и завъртане на порочен кръг.

-Кой и кога трябва да се изследва профилактично за СПИН?

-Всички полово активни хора, които попадат в някоя от рисковите групи – еднополови контакти между мъже, честа смяна на партньори, случайни сексуални контакти, макар и еднократни, проституиращи. Заразените с хепатит С или В. Също наркозависимите, използващи венозни наркотици. Препоръката е за изследване поне веднъж годишно. Условията за това са елементарни – безплатно е и анонимността е гарантирана!

-Има ли значение в кой етап от ХИВ-инфекцията се установява проблемът?

-Разбира се, че има! Когато се установи рано, преди да е развито самото заболяване СПИН, контролът е много по-успешен. Именно чрез профилактични изследвания на пътуващите моряци през 1987 г. открихме първите случаи, което позволи адекватно медицинско поведение и нормален живот при много от тях и до днес. Чрез проследяване на един показател - CD-4 клетките, които определят имунитета на пациента, се назначава периодичността на изследванията, за да не се изпусне моментът за започване на харт терапията. Важното е, че у нас лечението се покрива 100 процента от държавата, а това никак не са малко пари – от 3 до 100 хиляди лева на месец при някои пациенти с усложнения.

-Т.е. не всеки ХИВ позитивен трябва веднага да започне някакво лечение?

-Не е задължително, но е задължително редовно и стриктно проследяване в специализиран център, за да не се изпусне точният момент. Напоследък американците препоръчват старт на терапията още при установяването на ХИВ, но и за това си има критерии, с които специалистите са подробно запознати. Когато пациентът се довери на един лекар в тази област, най-добре е дългосрочно да се проследява при него.

-Достъпен ли е в България целият спектър за лечение, от който се ползват пациентите в най-развитите държави?

-Абсолютно! Всичко, което е включено в международните професионални препоръки, го имаме тук. Включително висококвалифицирани лекари, медицински специалисти и лаборанти.

-Съизмерима ли е продължителността на живота на пациентите в България с тази в Западна Европа?

-Напълно е съизмерима, добре контролираните пациенти живеят с ХИВ над 30 години, колкото и в най-развитите държави. Но придържането към терапията е изключително важно! Много пациенти са починали заради пренебрегване на предписаното лечение, отказ от изследвания и контакт с проследяващия център и други субективни причини.

-След толкова много години има ли все още стигма към пациентите с това заболяване?

-В България определено все още обществото не може да приеме, че СПИН е заболяване като всички други. То се лекува и пациентите се поддържат дългосрочно, точно както например хората с диабет или хипертония. Но си стои един обществен укор, че става въпрос за заболяване, асоциирано със сексуалния път на разпространение, още не е изживян ужасът от първите години на епидемията по света, когато се говореше за „новата чума“. По света много от пациентите не крият заболяването си например на работното място. А тук повечето хора на терапия отиват в тоалетната, за да изпият лекарствата си, за да не ги питат от какво се лекуват. А родителите на няколкото серопозитивни деца, които се лекуват, пресипват сиропчетата им в други шишета, за да не стане ясно какви медикаменти пият.

-Поне разбраха ли хората, че битово предаване на заразата е невъзможно?

-Мисля, че в това отношение има напредък и се знае, че всекидневният обичаен контакт със серопозитивен на работното място, в университета, в ресторанта и в транспорта не крие никакъв риск.

Интервю на Петър Галев

Реклама

Мнения