Публикация

Как разгадаването на вкусовите гени може да ни помогне да се храним здравословно?

Как разгадаването на вкусовите гени може да ни помогне да се храним здравословно?

Възможно ли е перфектната за Вас диета да е кодирана в гените Ви? Това е обещанието, което ни дава нутригеномиката – наука, занимаваща се с генетично обусловените различия на начина, по който хората усвояват храната, с цел създаването на персонализирани хранителни режими.


Възможно ли е перфектната за Вас диета да е кодирана в гените Ви? Това е обещанието, което ни дава нутригеномиката – наука, занимаваща се с генетично обусловените различия на начина, по който хората усвояват храната, с цел създаването на персонализирани хранителни режими.

Началото на нутригеномиката не беше много гладко, след като някои компании вдигнаха излишен шум около потенциала й, но с напредването на генетичните секвенции и големия брой нови изследвания, тази научна област изживява нов подем.

110719_dna_L

През месец май 2014г Никола Пирасту и колегите му от университета в Триест (Италия) съобщиха на среща на Европейското общество на човешка генетика (European Society of Human Genetics), че специално пригодени към метаболитните гени диети могат да помогнат на хората да отслабнат. Екипът е използвал резултатите от генетичен тест на 100 страдащи от затлъстяване човека, за да състави за тях специфични хранителни режими с 600 кал. по-малко от обичайното. Контролна група също е поставена на неспецифично изготвена за тях диета с 600 кал. по-малко от обичайното.

Две години по-късно участниците и в двете групи били отслабнали, но тези от първата група имали 33% по-добри резултати. Освен това, за една година те били свалили толкова килограми, колкото групата с неспецифична диета били свалили за две.
Ако може да се докаже, че тази практика работи в по-мащабни, случайни проучвания, то това би било чудесно, казва Ана Валдес, генетик епидемиолог от университета в Нотингам, Великобритания.

Предварителна информация ще бъде скоро налична от европейския проект Food4Me. Той представлява проучване, включващо 1200 човека от няколко страни, които получават или стандартни съвети за хранене, или такива, съобразени с генетичните им резултати. „По този начин разбираме дали можем да имаме по-големи промени в диетата чрез персонализиран подход, като част от този процес е използването на генетична информация,“ казва Джон Мадърс, член на екипа, провеждащ проучването, и директор на Human Nutrition Research Centre в университета в Нюкасъл, Великобритания.

Генетичните данни, необходими за изграждането на индивидуален хранителен режим могат да бъдат получени чрез нутригенетично ДНК изследване. То е достъпно без лекарско предписание и резултатите от него дават информация за уникалния генетичен профил, който всеки човек притежава. На база на генерираните данни изследваното лице може да получи насоки за изграждането на пълноценен хранителен режим, който оптимизира процеса на отслабване и регулация на теглото.

С грижа за капризните

Критиците на нутригенетиката твърдят, че трябва просто да се храним здравословно, независимо какви са гените ни, но Мадърс посочва, че ефектът на една сама по себе си здравословна диета може да се различава поради генетичните особености на различните хора. Например, генът APOE отговаря за разграждането на мазнините, а една от неговите вариации се свързва със сърдечно-съдови заболявания и деменция. „Хората с тази вариация реагират различно на определени мазнини, които поемат с храната,“ казва той. Друг ген пък оказва влияние на количеството витамин B9, от което хората имат нужда.6793-1_n

Мадърс смята, че има потенциал за подобряване здравето на хората чрез използването на специално изготвени диети, особено след като сега разполагаме с по-точен генетичен код. Но самият факт, че имаме тази информация, не ни помага особено, твърди той. „Предизвикателството е да разберем какво да правим с тази информация и това е нещото, върху което ние работим в момента.“


Генетичните проучвания също така могат да се използват, за да позволят на хора, които са капризни към храната, да получават всички необходими нутриенти, чрез откриване на гените, които оказват влияние на вкусовите предпочитания.

Екипът на Пирасту е открил 17 гена, които се свързват с предпочитания към определени храни като броколи, бекон, кафе и бяло вино. Сега екипът се опитва да установи кои съставки на храните предизвикват този ефект с надеждата, че това ще позволи в бъдеще да се създават специално пригодени към предпочитанията на хората храни и методи на готвене, които да правят здравословните храни по-апетитни. Например, ако даден човек не обича спанак, компонентът, който той не харесва, може да се замаскира чрез приготвянето на спанака по определен начин или чрез добавка, обяснява Пирасту. Това би могло да бъде полезно за хора, които не обичат цели групи храни, добавя той.

3 юни 2014г., автор: Catherine de Lange

Коментари