Публикация

Чуждоезичният синдром


Ако един ден се събудите със силен ямайски акцент, въпреки че никога не сте чували как звучи, има голяма вероятност да страдате от „чуждоезичен синдром”.

 

Най-известният случай на този синдром датира от 1941 г., когато и за първи път е записано подобно състояние. Норвежката Астрид Л. станала жертва на въздушно нападение по време на Втората световна война и била ранена от шрапнел в главата. Когато се събудила в болницата, започнала да говори със силен немски акцент, което объркало лекарите и медицинските сестри. Впоследствие заради това свое състояние тя била отлъчена от обществото.

 

Астрид се оказва една от едва 60 случая на състоянието „чуждоезичен синдром”, записани в медицинските архиви между 1941 и 2009 г. Смятан първоначално за психическо отклонение, синдромът днес се класифицира като „неврологичен проблем”, който се появява вследствие увреждане на онази част от човешкия мозък, която е свързана с говора.

 

Истинска мистерия за медицината е това как хора могат да говорят с акцент, който изобщо не познават. Години отнема на лекарите да формулират нормално обяснение за случващото се и да дадат повече информация за синдрома. Но мистерията на болестта изобщо не може да бъде разгадана.

 

Какво представлява чуждоезичният синдром?

 

За много хора носителите на синдрома звучат сякаш говорят родния си език с акцент - например американец, чийто майчин език е английският, започва да говори с британски акцент или обратно; варненец започва да говори като хората в Банско и т.н.

 

Все пак за изследователите на синдрома звуковете имат много по-голям импакт от обикновената реч. Изследвания са показали, че отделни части на мозъка, отговорни за различни лингвистични функции, са довели до изменения на речта в 90% от регистрираните случаи на синдрома.

 

Симптомите водят до подмяна на гласни и съгласни в сричките, карайки ги да звучат като акцент. Наскоро беше установено, че малкият мозък е един от най-засегнатите органи в регистрирани случаи на чуждоезичен синдром.

 

Сравнението между афазията (езиково нарушение - загуба или увреждане на способността да се създава езикова продукция и/или да се разбира чужда реч) и чуждоезичния синдром предполага развиване на друга теория.

 

Според нея езиковите центрове в мозъка са изцяло незасегнати, а загубата на двигателните умения, които са нужни за правилното изговаряне на фонеми, е основната причина за симптомите на заболяването.

 

Какво всъщност причинява чуждоезичният синдром?

 

Много хора изпитват дискомфорт, когато чуват гласа си от аудиозаписи или видео.
Може би защото, чувайки как гласът отстрани звучи доста по-различно от това, което чуват те самите, имат усещането, че сякаш губят своята идентичност.

 

Необичайно, но хората, преживели мозъчна травма или удар, понякога придобиват симптомите на чуждоезичния синдром. Например такъв е случаят с 10-годишно момче от Йорк в Северна Англия, на което преди две години се налага операция на мозъка, за да му бъде премахната черепна издутина, причинена му от рядка форма на менингит. След като се събудило от операцията, момчето изненадало всички със своя акцент, нетипичен за жителите на Йорк, който се характеризирал с употребата на дълги, а не на кратки гласни.

 

Смятан първоначално за психическо отклонение, синдромът впоследствие започва да бъде третиран като следствие от нараняване на мозъка.

 

Изглежда, че „чуждоземското” в новопридобития акцент носи до известна степен субективен характер. „Журнал по невролингвистика” изследва случаите на чуждоезичен синдром през 2007 г.

 

И на базата на получените данни учените заключават, че измененията и мутациите при артикулацията на сричките и гласните са едва 45% от „увредената реч” на пациентите. Заключението е, че до голяма степен „чуждоземското” в акцента идва в резултат от шока, който пациентите изпитват заради странните си езикови умения.

 

Случаите, подложени на детайлно изследване, са регистрирали съвсем незначителни нарушения в различни части на мозъка. Това може би обяснява удължаването на гласните или погрешно изговорените звуци, които карат речта да се възприема от околните като чужда.

 

Д-р Дженифър Гърд, която е една от работилите по проекта заедно с фонетика д-р ДжонКолмън, споделя в статията на списанието: „Обяснимо е, че пациентите преживяват травма, когато проговорят с различен акцент. И е утешително, че пациентите изпитват по-голямо чувство за сигурност, когато знаят повече за своето състояние.”

 

Случаят на Линда от Нюкасъл

 

Линда Уокър се събужда в болницата в Нюкасъл, за да открие, че типичният й провинциален „Джорди” акцент е мутирал в смесица от ямайски, канадски и словашки говор. 63-годишната жена е един от малкото медицински казуси на чуждоезичния синдром, регистрирани през 21 век.

 

Бившата университетска служителка споделя, че се притеснява заради случилото се с нея, защото се чувства, сякаш е различен човек, с нова самоличност. 

 

Пред местни вестници г-жа Уокър разказва: „Снаха ми сподели, че съм й звучала като италианка, брат ми пък ме определи като словенка. Малко по-късно някой в болницата ми каза, че съм говорила като канадка. Бих се примирила с тези акценти, но появата на ямайския акцент сериозно ме обезпокои. Не мога да обясня състоянието си. Имах чувството, че всички по различен начин възприемаха моя акцент”.

 

Линда нямала представа за говорните си проблеми, докато не я посетил говорен терапевт, който й пуснал запис с нейни фрази. След като го изслушала, изпаднала в истинска депресия, тъй като не могла да даде логично обяснение на състоянието си.

 

Лекуващият лекар д-р Ник Милър, лингвист от Нюкасълския университет, определя състоянието й като „рецидив от мозъчна травма”.

 

Нараняванията засегнали мускулни групи, свързани с устните, езика и гласните струни. Впоследствие бил нарушен говорният баланс, а смесването на съгласни и гласни изцяло променя изразните шаблони, с които тя си служи. Изменения претърпяла дори интонацията в говора на Уокър – сега тя все по-често сваля гласа в края на изречението и го увеличава в началото на новото изречение.

 

Случаят на Синди-Лу Ромберг

 

Синди-Лу Ромберг живее в малък град на американския щат Вашингтон. Сполетяна от синдрома на чуждестранния акцент, тя от известно време започва да говори като истинска рускиня, чийто майчин език не е английският, а руският. Но проблемите й не се изчерпват с това. Едновременно с това тя насича гласните като баварка, но използва вместо V, буквата W - подобно на шведите. Всички тези чуждоезични умения определя като изключителен феномен, тъй като никога не е напускала родния си щат.

 

Появата на синдрома е свързана с инцидент, който тя претърпява през 1981 г.. Тогава Синди-Лу пада от движещ се камион и получава фрактура на черепа. След като се възстановява от мозъчната травма, продължила да говори нормално.

 

През 2008 г. внезапно губи гласа си за два дни и решава да се консултира с лекар. Тъй като имала остеопороза, тя ходела на манипулации за гръбначния стълб и ставите. Отивайки отново при своя физиотерапевт, след манипулациите гласът й се възвърнал, но с тази разлика, че се появили чуждестранните акценти в говора.

 

Неврологът Джулиъс Фридриксън установил, че в резултат на манипулациите за кратко време оросяването на мозъка й с кръв било недостатъчно. В комбинация със старата травма се случило така, че Синди Лу развила чуждоезичния синдром.

 

Травмата при Ромберг била точно в лявото полукълбо на мозъка, където се намират центровете на говора. Освен странните чуждоезични акценти, Ромберг не можела известно време да произнесе част от имената на своите роднини, включително на дъщеря си Садриана. „Доста често в супермаркета ми се случва някой да дойде и да ме попита откъде съм с този странен акцент”, споделя Ромберг в едно от най-популярните телевизионни предавания в САЩ - „Добро утро, Америка”.

 

Въпреки подобни случаи мъжът на Синди-Лу се безпокоял повече за състоянието на съпругата си, отколкото за гласа й. В началото той се чудел дали няма да има следваща стъпка в болестта, но след като разбрал, че всичко с нея е наред, се успокоил.

 

„Гласът й не ми пречи”, споделя той с усмивка.
Въпреки подкрепата на семейството си Ромберг признава, че й липсва предишният глас, който бил част от нейната идентичност.

 

„Загубих гласа си, навършвайки 49 години. Това беше гласът, с който казах „Да” на съпруга си пред олтара. С него поздравих внуците си при раждането им. Но като пораснат, ще помнят само новия ми глас, който не харесвам и дори ненавиждам” - добавя Синди-Лу.
Макар носталгията към отминалите дни понякога да надделява в нея, тя се примирява с утешителните думи на съпруга си: „Най-важното на този свят е да си в добро здраве”. 

 

 

Коментари