Антибиотиците са едно от важните открития на медицината, без което много от рутинно лекуваните днес заболявания щяха да са смъртоносни.

Няма никакво съмнение, че при бактериални инфекции приложението на антибиотици е задължително. Въпросът е как се определя дали дадено заболяване е причинено от бактерия, или от друг микроорганизъм, например вирус.

Това може да стане или чрез различни изследвания, или чрез опита на лекаря. Най-сигурният метод за определяне на причинителя на дадена инфекция е микробиологичното изследване. При него се прави т.нар. посявка на биологичен материал (натривка от носа и гърлото, храчка, урина и т.н.) и се установява има ли бактериален растеж и точно на какъв тип бактерии. Освен това изследването може да включи и антибиограма, която доказва антибиотика, унищожаващ най-добре конкретните бактерии.

Понякога лекарите предписват антибиотици без микробиологично изследване, защото клиничната картина на заболяването показва, че става дума за бактериална инфекция – например по гърлото се вижда гноен налеп или в белите дробове се чуват характерни хрипове.

Според националния консултант по микробиология доц. Тодор Кантарджиев една от честите грешки е да се говори за „силни” и „слаби” антибиотици. Няма такава класификация!

Има антибиотици, които действат или не действат на конкретния причинител. Възможно е най-скъпият, най-новият антибиотик да не е активен срещу един елементарен микроб.

Неправилната употреба води до неизлекуване и често пъти до хронифициране на заболяването. Това е в личен аспект за пациента. А по отношение на обществото тя води до повишаване на резистентността (устойчивостта на причинителя на дадено заболяване към определени антибиотици).

Сериозна грешка е и лечението на вирусни инфекции с антибиотици. Вирусите не се повлияват от този тип медикаменти. Грипът например се лекува със специални противовирусни препарати, а не с антибиотици. Техният прием се налага едва ако възникне бактериално усложнение след първоначалната вирусна инвазия.

Доц. Пенка Переновска, ръководител на Клиниката по педиатрия в Александровската болница в София, е категорична, че антибиотиците не са лекарства срещу температура или срещу кашлица. Тези състояния се повлияват със съответните симптоматични средства.

Затова всяко респираторно заболяване на едно дете трябва да се проследи от лекар, който да прецени дали и на какъв етап се налага прием на антибиотици.

Дори когато употребата на антибиотик е оправдана, родителите трябва да знаят, че той унищожава и много от полезните бактерии, естествено населяващи храносмилателния тракт. За възстановяването на естествената чревна микрофлора заедно с антибиотика и след края на приема му трябва да се приемат пробиотични препарати от типа на „Лакто-4”, които съдържат живи полезни бактерии, укрепващи имунитета и създаващи предпоставка за нормално храносмилане.