7 стъпки за установяване на стомашно-чревни проблеми

1.Клиничен преглед: важно е да се явите при лекаря подготвени с информация за началото на оплакванията, техния характер, свързвате ли ги с конкретни ситуации, напр. болка и тежест след нахранване или събуждане от киселини през нощта и/или рано сутринта; диария преди напрегнати дни – изпит, важни срещи и т.н., постоянно чувство на подут корем и къркорене на червата;

2.Ехографско изследване: то е напълно безвредно и все по-информативно с напредването на техниката и опитността на лекарите. Дава представа за структурата и евентуални изменения основно в паренхимните коремни органи – черен дроб, жлъчен мехур и жлъчни пътища, панкреас, далак, бъбреци. С ехографа се откриват много от типовете жлъчни и бъбречни камъни и песъчинки, кисти и други патологични образувания. Ехографският преглед не е подходящ за кухите органи – хранопровод, стомах, тънки и дебели черва.

3.Фиброскопско изследване: представлява проникване с тънка фиброоптична тръба през устата в хранопровода, стомаха, дванадесетопръстника и началото на тънкото черво или през ануса в правото и дебелото черво. Това е незаменимо изследване за откриване на възпалителни, структурни и туморни изменения на храносмилателната тръба. По време на изследването могат да се вземат проби за хистология, за микробиология (напр. за бактерията хеликобактер пилори), да се премахнат полипи, да се спрат някои видове кръвоизливи. Страхът от гастро- и колоноскопията е неоправдан, те могат да се направят с кратковременна упойка, без пациентът да усети каквито и да е неразположения. А резултатът е категоричен.

4.Виртуална колоноскопия: препоръчва се при пациенти, при които има анатомични пречки или други медицински и психологически показания за класическа колоноскопия. При този метод с помощта на контрастна материя червото се изобразява с помощта на скенер, а образът максимално се доближава до това, което лекарят би видял чрез фиброскопа.

5.Рентгенови изследвания: те все още имат своето място в гастроентерологията, макар и все по-рядко. По отношение на хранопровода, стомаха и дебелото черво не могат да заменят класическото фиброскопско изследване. Най-често пациентът поглъща контрастна материя, чийто път се проследява чрез рентгеноскопия. Така се откриват някои видове хиатални хернии, рефлукс, както и образувания по тънките черва, които са недостъпни за фиброскопско изследване.

6.КТ и ЯМР: имат своето място като втора и трета линия на изследване, след като с другите методи са установени конкретни изменения. Най-често така се уточняват открити съмнителни образувания в черния дроб, жлъчката, панкреаса, бъбреците. По-малко значение имат при чревната патология.

7.ПЕТ: чрез позитронно-емисионния томограф се търсят метастази в различни части на тялото, когато е диагностициран тумор на различни органи, включително коремни.