Епилепсията е болест, чиито произход се крие в мозъка. Тя няма нищо общо с душевно заболяване и само по изключение води до отслабване на интелигентността. Както и при други болести, съществуват доброкачествено и злокачествено протичащи форми.

Една епилепсия може да се лекува и в твърде много случаи да бъде излекувана.

В зависимост от първопричината епилепсията се дели на:

Идиопатична епилепсия

При този тип епилепсия няма ясна причина, но се счита, че генетичната диспозиция играе решаваща роля за възникването на болестта. Лицето обикновено няма други недъзи и електроенцефалограмата обикновено е нормална между припадъците. Реакцията към медикаментозно лечение обикновено е добра.

Симптоматична епилепсия

Тя обикновено се развира в резултат на някаква структурна патология в мозъка, била тя присъстваща при раждането или случваща се по-късно. ЕЕГ тестове и сканиране на мозъка могат да покажат каква е патологията. Реакцията към медикаментозно лечение може да варира между отделните индивиди.

Криптогенна епилепсия

Някои индивиди имат епилепсия, при която не може да се открие причина.

От какво се предизвикват припадъците при епилепсията ?

При болните от епилепсия има поле в мозъка (така нареченото „огнище“), което предизвиква припадъците. Тъй като нервните връзки в мозъка са много сложни, когато епилептично огнище „изпрати сигнал“, той обърква тези връзки и в точки от него, контролиращи различни части на тялото се получават обърквания. Учените смятат, че при епилептичен припадък, мозъка се рестартира (изключва и включва наново). Днес в медицинската терминологияобикновено се говори за “генерализирани” и “подобни на огнище” (“фокални”) пристъпи в зависимост от това, дали и двете 

половини на мозъка се обхващат едновременно от конвулсивното събитие, както е при Гранд мал, абсенсите, блиц- и салаам-пристъпи, пристъпи с премигване, с климване или падане. В обратния случай се говори за подобни на огнище или фокални пристъпи тогава, когато в началото на пристъпното събитие е обхваната само една страна от тялото, съответно само една точно определена част от тялото, както пристъпите придружени с едностранни нервни конвулсии, схващания или нарушения на чувствителността; психомоторни пристъпи (парциално-комплексни пристъпи).

Ако при повторение на пристъпите за кратък период (минути до часове), пациентът винаги се връща в съзнание между отделните пристъпи, говорим за серия от пристъпи. Но, ако един отделен пристъп трае повече от 15 минути или пациентът не се връща в съзнание между повече пристъпи, говорим за епилептичен статус (“епилептично състояние”). При големи пристъпи (Гранд мал-пристъпи) такъв статус е постоянна заплаха за живота и може да бъде отстранен само в клинични условия. Статус на малки пристъпи е по-малко опасен, но не рядко бива оценяван неправилно. Ако например абсанс следва един след друг, детето се държи като замаяно (вцепенено) и уморено. То изобщо не говори и се движи като кукла. Такива статуси на малки пристъпи може да продължават неподвластни на влияние с часове, с дни, дори седмици.

Кой външни обстоятелства могат да предизвикат пристъп?

• Подобни на треска инфекции
• Смяна на времето
• Телесни или душевни претоварвания
• Недостиг на сън
• Алкохолът във всякаква форма
• оптични дразнения (контрастите светло-тъмно, мъждукаща светлина)
• изненадващи шумове, докосване или уплаха.

Последвайте темата, за да се информирате за диагнозата, контрола и лечението на епилепсията.