90-годишният пловдивски доайен в акушерството гостува на старозагорската болница "Тракия",където неговата дъщеря д-р Калина Пиперкова е началник на отделението по акушерство и гинекология.

Проф.д-р Тотю Пиперков и неговата дъщеря д-р Калина Пиперкова

Усмихнат, празнично облечен, със закичен здравец на ревера- както повелява традицията, намирам го седнал на раздумка с по-младите си колеги.

Не чака да го заговоря.Сигурно вътрешно усеща че съм неподготвена за такава среща и още преди да съм се представила, започва сам да разказва:

-Празнувам Бабинден за 64-ти път!

Отдал съм се на акушерството от 1952 година.След специализацията ме назначиха за началник на кърджалийското отделение и за 1 година видях толкова много клинична патология,че съм безкрайно благодарен за възможността да работя там.След това се върнах в Пловдив, поканиха ме да диагностицирам 5-6 случая и оттам се почна - като кажат д-р Пиперков, значи „голяма работа”!

Какво е посланието ви към новото поколение акушер-гинеколози?

-Не бива в никакъв случай да се подценява клиничния начин на изследване.

Добрият лекар ,теоретически добрият лекар, той от това което му казват прави анализ кое заболяване протича с тези симптоми.
Прави обективното изследване и ако не може да изясни от анамнезата и от изследванията, праща на рентген.Така беше едно време.Сега има много нови машини.

Аз не подценявам големите постижения в медицинската техника,но вие подценявате клиничния метод на изследване.Виждате ли ей тия два пръста?Те заместват и ехографията ,заместват и други изследвания!

А какво правят съвременните лекари?Първото нещо е да видят на ехографа.

Професорът не спира да говори, разказва ли разказва случаи,когато в практиката си е срещал големи изпитания:

-Нашата професия е трудна.Понякога се налага да избираш чий живот да спасиш – на майката или на детето.Хората не винаги могат да ни разберат.Вестниците само това чакат – да захапят сензацията,но малцина разбират колко отговорна е нашата професия и изборът винаги е много труден.

Цялото отделение вече се е събрало.Бъдеща родилка полива вода върху ръцете на неговата дъщеря – д-р Пиперкова, която му е наследила усмивката и любовта към професията.Гледам го как се вълнува сред усмихнатите бъдещи майки и питам :

На тези момичета им предстои да родят, какво трябва да знаят лично от вас?

-Първото нещо - напоследък се раждат много недоносени деца,с по-малко килограми.

Българската жена промени начина си на живот. Прекалени са нощните посещения на заведения, употреба на алкохол и други напитки.Това се отразява на организма!И в катедрата установяваме че нараства броят на децата които се раждат с по-малко тегло.По мое време дете под 3кг. беше изключение.

Би трябвало да помисли за един по-добър начин на диетично хранене,да избягват вредни въздействия.

Прекъсват ни група малки балерини, които притичват в пеперуден танц.Очите му светват:

-Ангелите на дядо!...Казвал съм го неведнъж, хората реагират но… Готов съм да убия човек ако видя че малтретира дете, ще го убия на място! Ангелите, това са ангелите - чисти души невинни, всичко е мръсно около нас малко или много...грехове, престъпления, много са.Но децата са ангели!

-Честит празник,дядо! – спуска се да го прегърне мъж в синя куртка.

-Това е внукът ми – хирург! – гордо казва професорът и се смее на спомена, как се разхождали в парка на Альоша . „Дядо,дядо,вдигни ме високо!” – молел малчуганът.

Празничната суматоха ни повлича.Момиче му подава питка с мед.

На сбогуване бързам да питам :

Колко бебета са проплакали в ръцете ви?

-Хиляди! -отвръща професорът.Очите му светят.