Хората, трябва да се радват на живота, който водят. И вместо да се надяват да бъде открито хапче за безсмъртие, трябва да щадят здравето си и кой знае... може да доживеят и до 100 години.

У нас не са рядкост столетниците. Оказва се, че по последни данни те са 421 души. Д-р Красимир Визев – н.с. І ст. в Клиничния център по ендокринология и геронтология (КЦЕГ), потвърди тези данни с уговорката, че цифрата може днес да е такава, а утре да се промени.

Няма закономерност при разпределението на дълголетниците в страната. Достолепна възраст могат да достигнат както хора от малките селца, така и от големите градове.

„Стареенето като процес е генетично заложено. То започва още от раждането”, категоричен е д-р Визев. Според него остаряването на организма се влияе от много фактори, някои от които са рискови.

Според специалиста неминуемо здравословният начин на живот оказва влияние върху дълголетието. Важно е да се храним рационално (нито твърде малко, нито прекалено обилно), да имаме активен двигателен режим, да получаваме подкрепата на семейството си, на близки и приятели.

„Най-големият бич на възрастните хора е самотата”, заяви сътрудникът от КЦЕГ. Те много трудно преживяват загубата на някой близък, а ако променят начина си на живот (например отидат в старчески дом), последствията може да се окажат фатални, защото те изживяват шок. С времето хората стават все по-малко адаптивни. И въпреки че за вида хомо сапиенс максималната продължителност на живота по принцип е 110-120 години, изключителна рядкост е това да се случи в действителност.

В световната литература са описани случаи на 130-годишни, а в България най-възрастният човек е жена на 117 години.

На въпроса жените или мъжете живеят по-дълго д-р Визев отговори, без да се замисли: „Жените. Считаме, че генетичната предиспозиция на женската ХХ хромозома е доминантна по отношение на по-голямата продължителност на живота. Т.е. макар жените да започват да боледуват по-отрано, те живеят по-дълго.” Той изказа наблюдение, че „Идващите нови „стари поколения” са с по-големи изисквания по отношение на духовния живот, на средата, защото са израснали в други условия”.

Според него горната граница на живота вече се покачва, а в момента тя е 65-69 години при мъжете и 71-74 години при жените.

Независимо от пола обаче д-р Красимир Визев има някои съвети към възрастните хора и техните близки.

Първо, да бъдат умерени във всичко – в ядене, пиене, стрес, а дори и в секса.

Второ, да се натоварват физически и дори и да са инвалидизирани – да се опитват да имат някаква двигателна активност. Практикуването на бивша професия като хоби оползотворява силите и времето на възрастните хора. Трудът е много полезен, стига да е съобразен с физиологията на организма.

Трето, семействата и близките на възрастните хора трябва да им отделят внимание, да ги подкрепят, защото социалният фактор е ключов за продължителността на живота. Старите хора много трудно създават нови контакти, те живеят със старите приятели, радват се на семейството, а когато го загубят, техният свят се срива и „започват да си говорят само с иконите”.

България е на осмо място в света по застаряващо население и това не е национален, а световен проблем. Химията около нас, урбанизацията, качеството на живот са нещата, които ни променят.

Затова нека бъдем по-умерени от консуматорска гледна точка, а по-щедри, когато даваме от себе си. Обичайте, дарявайте доброта и внимание на близките си и се радвайте на живота всеки миг, защото не знаем какво ни очаква утре.