Публикация
Д-р М. Станчева: Анестезиологът е като пилот на излитащ самолет
В интензивните сектори на болниците битката между живота и смъртта е всяка минута. Екипите, които работят в тях, носят огромна отговорност, защото успехите и грешките означават спасен или изпуснат човешки живот. А понякога дори най-доброто, на което е способна съвременната медицина, се оказва недостатъчно.
За реалностите в ежедневието на тези специалисти разговаряме с д-р Мария Станчева, началник на отделението по анестезиология, реанимация и интензивно лечение в Първа МБАЛ в София.
Д-р Станчева, какви групи пациенти постъпват в отделения като вашето?
По принцип при нас постъпват най-тежко болните пациенти. От една страна, това са хора, прекарали тежки операции, в най-деликатния следоперативен период.
Има и болни, които се лекуват само при нас. Това са пациенти с остра дихателна недостатъчност или обострена хронична такава, както и хора в кома.
Всяка уважаваща себе си болница трябва да има такова отделение
Такива са изискванията на Министерството на здравеопазването според стандартите за добра медицинска практика.
С какво трябва да е оборудвано едно реанимационно легло, на какви условия трябва да отговаря?
Първо, разстоянието между две реанимационни легла трябва да е минимум 1.20–1.50 м, за да има екипът достатъчно пространство да работи ефективно. Защото при нас болните са „закичени” с много апаратура.
Трябва да има монитор за проследяване на сърдечната дейност, респиратор, с който болният се обдишва, когато има дихателни проблеми...
За отделение като нашето са необходими поне два апарата за електрошок.
Всяко легло трябва да има стойка за монитора, стойки за банките, отделно място за респиратора. Трябва свободно да могат да се отведат дренажите. Много често пациентите са на активна аспирация. Това е пак един вид машина, която е до леглото.
Между леглата трябва да има шина със завеса, за да може при необходимост пациентите да бъдат отделени – при нас лежат мъже и жени.
Какво се предприема, когато дихателната и сърдечната дейност на пациента е спряла?
Предприема се активна реанимация на тези жизнено важни дейности. Това включва спешна интубация – вкарване тръба в трахеята и подаване на въздух с апарат. Т.е. апаратът поема дихателните функции.
Отделно се прави сърдечен масаж, ако сърцето е спряло.
То все пак е един автомат и когато дишането се поеме от апарат, сърцето може да възстанови дейността си, стига да няма много тежка патология. При необходимост се използва машина за електрошок.
Всички тези дейности се обозначават с термина кардиопулмонална ресуститация.
Как протича извеждането на пациентите с дихателна недостатъчност от контрола на обдишващия апарат?
Имаме доста големи успехи при пациенти с дихателна недостатъчност, причинена от тежки хронични заболявания, на базата на бронхиална астма, пулмофибрози, хора, които са боледували много често от бронхопневмонии... С годините една вирусна инфекция, една бронхопневмония може да доведе до дихателна недостатъчност.
Извеждали сме ги.
Ако болният не може да възстанови самостоятелното дишане, се прави трахеотомия.
След това трахеотомията се затваря.
Какво се крие зад фразата „осигуряване на централен източник”?
Осигуряването на централен венозен източник е много важно.
То се прави, когато периферните вени не могат да поемат вливанията на медикаменти, необходими, за да спасим живота на болния.
Осигуряването на централен венозен източник е специфична дейност на този вид отделения.
По принцип в големите болници се прави и в кардиологичните интензивни сектори, невролозите също... Но по принцип това е специфично умение на анестезиолога и реаниматора.
Какви са изискванията към кадрите в едно такова отделение?
Трябва да са много добре подготвени.
В крайна сметка, ние в определен промеждутък от време държим болния между живота и смъртта.
При нас нещата се решават за две минути. Приспиваш го, спираш му дишането и трябва да му сложиш тръбата, да го закачиш на апарат за дишане.
Ами ако не можеш? Нашата работа много прилича на тази на пилотите при излитане и кацане на самолетите, когато е най-тежко.
Когато тръгне анестезията, тогава вече можеш само да гледаш мониторите. Вече е по-леко.
Но влизането и излизането от анестезията са много критични.
Коментари