Характерна и специфична отличителна черта на остеонекрозата е наличието на болка в покой

Заболяването е загадъчно и не напълно изяснено. Не случайно въпреки напредъка на технологиите и методите за диагностика все още не може да бъде установена точната причина за възникването му. Заболяването се дължи на инфаркт на бедрената глава и е известен като остеонекроза, аваскуларна некроза или болест на Чандлър. Налице е връзка с продължителното лечение с кортикостероиди, продължителен прием на алкохол, травми, водолазна (кесонна) болест, туморни заболявания и др. При голяма част от страдащите болестта е идиопатична, т.е. не може да се установи причина за възникването на инфаркта на бедрената глава. В до 85% от случаите, една след друга в интервал от 6 мес. до две години, се засягат и двете бедрени глави. По-често страдат мъжете в активната възраст от 30 до 50 години. Остеонекрозата на бедрената глава е заболяване, което се дължи на прекъсване на кръвоснабдяването на костта (костен инфаркт). 

Характеризира се с донякъде неясно начало (оплаквания), често се бърка с дискова херния, дори някои болни са оперирани за съпътстваща дискова патология. Това довежда до изчезване на оплакванията от лумбалгия, но ставната болка остава. Често пъти тя мигрира, проецира се в съседни на тазобедрената става зони, понякога може да се проецира дори в коляното. В други случаи мигрира странично или в седалищната област. Характерна и специфична отличителна черта на остеонекрозата е наличието на болка в покой. Обикновено тя е мъчителна, продължителна и неповлияваща се от обезболяващи средства. С прогресирането на заболяването характерът й се променя. При настъпване на фрактура на ставния хрущял налягането рязко спада и оплакванията дори могат да изчезнат. Това е т.н. светъл период, който може да продължи няколко месеца, понякога до 6-8 мес. Прогресията на болестта обаче продължава и впоследствие се появяват оплаквания от настъпващата деформация на главата – пукане, щракане в ставата, скъсяване на крайника, ограничение в движенията на ставата придружени от засилваща се болка. След резкия срив във функцията на ставата и колапса с тежка деформация заболяването навлиза в хроничен стадий. Бавно и постепенно се оформя клиничната картина на класическото износване на тазобедрената става.

Целта на ортопедичното лечение е да се спре болестта във възможно най-ранен стадий. Това е етапът преди настъпване на дефинитивни промени в главата (колапс, фрактура), когата възможностите за корекция на деформацията са намаляват значително. В началото на развитие на остеонекрозата главата е със запазена сферичност. Оперативните интервенции на този етап целят да се спре процеса и да започне възстановяване на загиналата кост. В основата на патогенетичното лечение е намаляване на налягането в зоната на инфаркта. Това се постига с оперативна техника наречена сърцевидна декомпресия. В основата й стои отстраняване на некротичната кост. Повечето ортопеди след това заместват оформения дефект с костен присадък: автогенен (от пациента), от специално подготвена донорна кост от тъканна банка или синтетични заместители. Широко използвана в миналото бе и техниката с възстановяване на циркулацията на главата посредством васкуларизиран присадък на съдово краче. Напоследък се прилагат минимално инвазивни техники, където през много малък разрез със специален инструментариум се извършва операцията. Целта на всички тези техники е да ускорят възстановителните процеси и да увеличат здравината на костта за да се предотврати колапс и деформация на ставата.

Сърцевидната декомпресия (кор декомпрешън) извършена по миниинвазивен способ позволява бързо възстановяване на пациента и бързо връщане към дейностите от ежедневието. В случаите, когато заместването на дефекта е със структурен присадък би могло да се позволи по-голямо натоварване на оперирания крайник в постоперативния период.

Бифосфонатите служат за лечение на остеопорозата. При инфаркт на бедрената глава приложението им цели спиране  на процеса на остеонекроза и по-бързо възстановяване на некротичната кост. 

Нискомолекулярните хепарини използвани за профилактика на тромбоемболични усложнения са средство, използвано за подобряване на циркулацията на увредената феморална глава. Обикновено се прилагат в продължение на 4 до 6 седм. Препоръчваме приложението на тези средства в комбинация с хирургичното лечение, а не като самостоятелна терапия.

Отделни проучвания изтъкват ефект при лечение на заболяването с ултразвукови вълни с висока честота (шок вълни), хипербарната оксигенация или приложение на съдоразширяващи средства от групата на простагландините (илумедин). Ефектите на тези методи не са доказани в практиката.

В заключение, изключително важна е ранната диагностика на заболяването за да може предприетото лечение за спасяване на засегнатата бедрена глава да бъде успешно. Ранната оперативна интервенция е от ключово значение за успеха на лечението на остеонекрозата. Дори и невинаги да успява да спре хода на болестта, органосъхраняващото лечение дава възможност за отлагане на ставното ендопротезиране. Впредвид на това, че болестта засяга предимно млади хора запазването на тазобедрената става максимално дълго намалява риска от усложнения след смяна на ставата с изкуствена и необходимостта от подмяната й.