​Анелия Рангелова е психолог в Медицински център „Клиничен институт за репродуктивна медицина” в Плевен. От 1982 г. тя е Магистър по психология в Софийски университет „Св. Климент Охридски“.

– Кога психотерапията е необходима?

– Психологически проблеми в резултат от черти на характера, биохимичен дисбаланс, стрес оказват силно влияние върху физическото състояние и качество на живот на човека. Съчувствието и подкрепата на близки хора могат временно да облекчат проблема, но не и да неутрализират източника. Това е ролята на психолога – да открие и отстрани причината. Постоянното напрежение при живот с подтиснати емоции като тъга, гняв, страх или състояние на тревожност, оказват физическо въздействие върху организма, защото психиката и тялото са цялостна сложна система. Индивидуалната емоционална реакция на житейските проблеми се формира в зависимост от личностните характеристики, индивидуалния опит и обстоятелствата. Нещо лесно преодолимо за едни, може да провокира заболяване у други. Въпреки това, човек е в състояние да се научи как да се справя по-добре с емоционалните си трудности. Добър учител в този случай е психотерапевтът.

– Стресът ли е този, който най-силно се отразява върху нашето състояние?
– Той възниква като отговор на различни физически, психически или емоционални фактори. 75% от заболявания като хипертония, сърдечни пристъпи, тревожни разстройства, стерилитет се предизвикват от стрес. Не винаги е възможно да се предотвратят събитията, които го причиняват, но можем да променим начина, по който реагираме. Съществуват не малко ефективни стратегии за справяне със стреса. Тук отново е добре да се доверим на професионалната помощ на психолога.

– Промяната бързо ли настъпва или не?
– Може да се промени човек, който сам го иска. Той трябва да е достигнал до съзнанието за промяна и развитие, до идеята, че да работиш над себе си е акт на самоуважение. Психотерапевтът не налага решения, а само подсказва алтернативи. Човек трябва сам да избере пътя и стъпките, с които да мине през него.Начинът, по който мислим се превръща в начина, по който живеем. Във всеки човек се крие”истинският човек”, който е скрит зад страховете, притесненията и „задънените улици”, които го карат да затъне дълбоко в своето ежедневие. Но той непрекъснато се опитва да тръгне в посока на това, което представлява в действителност, към неговия истински Аз. В тези усилия, терапевтът е навигатор, който помага да се открият знаците към верния път и подкрепя пътуването по него.

– Помага ли позитивното мислене?
– Да, помага. Но и тук важна е мярката. Вместо фокусиране върху позитивното мислене до степен на лудост, добре е да говорим за позитивен реализъм, т. е. за доближаване на желанията до възможностите. Много често страхът от провал затваря погледа на човек към шансовете за успех. По-добрият вариант е да се научим да мислим за себе си като за успял човек, да тръгваме към целите си, опирайки се на постиженията, а не на провалите си. Защото: в живота няма грешки, има уроци.
-Кога става въпрос за психосоматика?
– Повечето заболявания, особено хроничните, имат важно психологическо измерение – като причина, като механизъм, който ги възпроизвежда и поддържа и като начин на справяне. То може да се определи като неправилно научаване на тялото, на отделни органи и системи да реагират неадаптивно на определени сигнали. Това води до дисфункционални проявления, които наричаме болест. Отучването и новото научаване на естествени, здравословни реакции става чрез средствата на модерната медицина, успешно придружени и подкрепени от традиционната /народна/ медицина и не на последно място от подходите и техниките на психологията – чрез мисленето, вярата, усилията, взаимоотношенията и поведението на самите хора. Тялото е своеобразен екран, върху който се проектират символичните послания на подсъзнанието. Много често това са телесни прояви на психологически проблеми. Чрез преработката на породилите ги психологически причини, телесните болести, за някои от които се мисли като за нелечими, могат да бъдат напълно овладяни. Методите на телесната психотерапия могат да служат като достъпен инструмент за психологическа самопомощ. Тяхната роля е да научи човека да разчита на собствените си сили и се справя със собствените си страхове, да се спаси от моментните проблеми и стресове и да си изработи психологически имунитет към тях, като осъзнае своето предназначение и смисъл в живота, за да живее в хармония със себе си и света.

От 1985 г. е ст. асистент по обща и възрастова психология, психология на общуването, диференциална психология, психология на пола, теория и методика на психологическите изследвания във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ – Педагогически колеж – Плевен. От 2005 г. е психолог-консултант на военноинвалиди към ИА „Социални дейности“ на Министерство на отбраната. От 2005 г. е психолог-консултант и треньор в мотивационни тренинги и Burn-out-синдром към Сдружение „Развитие на личността и човешките общности“.

От 2008 г. – програмен директор на Дружество на психолозите – клон Плевен. 2009 г. – психолог по проект „Спортът е лек срещу агресията”

община Искър, обл. Плевен, ОП „Развитие на човешките ресурси”, ЕСФ на ЕС

Квалификации:

– треньор по: групово-динамичен психотренинг и организационно поведение, комуникативни умения,вземане на решения,водене на преговори, екипи и екипна съвместимост, управление на екстремални ситуации и решаване на конфликти,ефективно управление и лидерство,организационно поведение.

– Сертификат по мотивационно интервюиране – подготовка на хората за промяна

– Сертификат за подбор и развитие на персонала (Асесмънт център)

– Сертификат за управление на кризи и стрес. Дебрифинг

– Сертификат за психосоматика и справяне с астмата, алергиите и нощното напикаване