Публикация

Проф. В.Миланова: Българите се страхуват да отидат на психиатър


Проф. Вихра Миланова е национален консултант по психиатрия, началник на Клиниката по психиатрия към МА.

 

Проф. Миланова, какви са възможностите на обновената клиника?
Тя беше напълно реновирана и разполага с 58 легла и 20 места за дневен стационар. Предлагаме различни програми за лечение на остроболни с депресия, с мания, шизофрения, болни с кризи.

 

Приемаме също така юноши между 16 и 18 години с анорексия, тревожни разстройства, т.е. цялата гама на психичните заболявания.
Тук се прилага възможно най-широка гама терапия психофармакологично лечение със съвременни лекарства, електрошокове, психотерапия, психосоциална рехабилитация, обучение в социални умения, релаксация, музикотерапия.

В приема в психиатрията не е необходимо нито направление, даже не се гледа дали е социално осигурен. Ние сме задължени да ги обслужим.

 

Какво е разпространението на тези болести?
Разпространението на тежките болести в България е такова, каквото е навсякъде по света. От шизофрения страдат около 1% от населението и един процент от биполярно афективно разстройство. Депресията е в много по-широки граници – между 9 и 20% от населението.

 

Тревожните разстройства са също така немалка част – 9-10%. Т.е. честотата е съпоставима с това, което е другаде.
Какво да кажа за българите? Този период на реформи в здравеопазването засяга най-сериозно хората, които са най-тежко болни, и психично болните бяха едни от най-потърпевшите.

 

С това, че не функционират диспансерите, тези хора трябва да отидат в други служби. Има такива амбулатории за специализирана психиатрия в бившите поликлиники, в ДКЦ и частни кабинети. Те обаче могат да изпишат лекарства според касата, обаче не могат да предоставят други услуги, за които стана дума, за социални услуги.

 

По отношение на стигмата и борбата с нея, за манталитета на българина, какво ще каже съседът...
Ами стигмата съпътства хората с психични заболявания, за съжаление. Така стоят нещата в България. Може би по-малко хора с психични заболявания се обръщат към психиатри.

 

Мисля, че има едно такова представително изследване, което показва сравнение с европейски страни и американски изследвания, че българите по-малко търсят помощ от психиатри. Те обикалят други видове специалисти, много често отиват при невролози, но при психиатри се страхуват да отидат. Разбира се, това е обяснимо.

 

Белегът, стигмата е по-важна, отколкото да получат добро лечение. И стигмата се отнася за всички, не само за българските пациенти. И затова Европейската комисия по здравеопазване като един от приоритетите, които поставя за следващата година, е борба със стигмата.

 

Повечето медикаменти за психични заболявания се отпускат задължително с рецепти. Но, когато става дума за по-популярните масови успокоителни, можем ли да кажем, че човек може да се привърже и да стане зависим от тях?

Трябва да кажа, че българинът има тази склонност да се самолекува или да се лекува така, както негов близък. Една голяма част от медикаментите предизвикват зависимост. Особено успокоителните, широко използвани.

 

Рисковете?
Трудно се откъсват от това лечение. А пък прекъсването означава страдание не по-малко от това, за което са  взели лекарството. Не се препоръчва самолечението само с медикаменти, които могат да предизвикат зависимост. Сега се изписват със зелени рецепти, но и това не е пречка да се снабдят.

" }-->

Коментари