Виртуалното пространство създава измамно чувство за сигурност, но анонимността в интернет е само заблуда. Много често използваме истинските си имена, лични данни, качваме снимки и клипчета с любимите си хора, като не подозираме, че застрашаваме и себе си, и тях.

Интернет е още по-опасен за нашите деца, които не могат да се оправят сами в реалния свят, а какво остава за виртуалния.

„Интернет стана част от живота на нашите деца. А ние, родителите, като че ли упражняваме контрол повече над това какво гледа детето по телевизията, а не какво се случва в глобалната мрежа.

Интернет е също като улицата в големия град. За опасностите трябва да се предупреждава, непрекъснато да се говори”, казва Георги Апостолов, координатор на Националния център за безопасен интернет. 

България е на последно място в ЕС по осъзнаване от страна на родителя за това какво прави детето му в интернет. Проучването на „Евробарометър” е от миналата година и показва, че 75% от родителите не са инсталирали никакви програми на семейния компютър за ограничение или филтриране на опасни за децата сайтове.

Нещо повече, всички проучвания показват, че у нас децата са склонни да споделят проблем в интернет, но не и с родителя. Той е на последно място в списъка с хора, които могат да помогнат. Учителят е на предпоследно!

Подрастващите са готови да кажат какво ги тормози дори на непознат. В популярните форуми те използват и неподходящи псевдоними (nickname), които привличат нежелано внимание.

Имената с подчертана еротична насоченост като „hot baby” или „sladur4e” са с 40% повече атакувани – сочи проучване.

„Не трябва просто да забраняваме на децата си да влизат в опасни сайтове, а трябва да разговаряме и да им обясняваме. Защото в интернет те искат да покажат какво могат. Децата изрязват снимки, правят видеоклипчета, качват ги в мрежата и ги споделят с приятели. И в това няма лошо, напротив. Дете, което не го прави, ще се маргинализира, защото 87% от непълнолетните са в интернет” - коментира Георги Апостолов.

Според него още от първи клас трябва да има задължителни часове по информационни технологии, в които непрекъснато да се дават уроци по „нетикет” - това са нормите на етично поведение и общуване между хората в интернет.

Специалистите сочат, че най-подходящата възраст детето да започне работа с компютър е 5 години. Разбира се, първите му стъпки (пък и не само) трябва да са под родителски контрол. Мнението на Георги Апостолов е, че от огромно значение е къде детето ще си направи поща.

Например популярният g-mail на Google се сочи като недостатъчно безопасен. Има разработени специални „детски пощи” с опции за контрол и ограничения, които може да направи родителят.

Ахилесовата пета на работата на децата в интернет е, че лесно могат да бъдат излъгани. А слабото място на родителите е неосъзнаването на опасностите в глобалната мрежа.