Публикация

Проф. В. Анастасов: Идеите за промени в здравеопазването са добри


Проф. Васил Анастасов e един от доайените на съдовата хирургия у нас. Специалист със световно признание. Автор е на повече от 180 научни публикации.

 

Втори мандат е заместник-ректор на Медицинския университет в Пловдив и е ръководител на Клиниката по съдова хирургия и ангиология в Университетската болница „Свети Георги”. Основател е на Националното дружество по съдова хирургия и ангиология. Изнася лекции във Франция, Италия и Белгия.

 

 

Проф. Анастасов, какъв е вашият поглед към реформата в здравеопазването през последните години?
Реформата в здравеопазването ли? С една дума - не върви, защото освен че е реформа, прекалено много се реформира и се трансформира през годините. А и правилната насока като че ли не е улучена. Затова в най-скоро време ще се наложи отново да бъде  пререформирана, за да се доближи  до това, което виждаме ние, лекарите, като наша  най-важна необходимост.

 Досега се направиха много погрешни стъпки. Най-важното е да се следи къде отиват парите за здраве. Защото, ако те се изразходваха действително по предназначение, нещата сега нямаше да са такива.

 

Каква е вашата преценка за промените, които има намерение да направи новият министър д-р Божидар Нанев?
Смятам, че идеите му са много добри и точно от това има нужда системата. Промяна трябва да има. Сегашният начин на плащане по клинични пътеки не може да обхване всичко. Не всичко се оценява както трябва, особено в групата на заболяванията, които ние лекуваме.

Нашите пациенти много често са с няколко заболявания, и то тежки. На първо място е атеросклерозата. Това е водещо заболяване и то засяга няколко сегмента от човешкото тяло - най-често коронарните артерии на сърцето, каротидните съдове на мозъка, въобще цялата кръвоносна система, а не само едно определено място.

 

Много често са необходими не една, а няколко операции при един и същи болен. При сегашния начин на плащане по клиничните пътеки това не може да се направи. Ако един болен дойде с проблем на единия крайник, ние го оперираме, но след няколко дни проблемът е при другия крайник, а по сегашните правила не може да го приемем отново. Но ние го оперираме, разбира се. А това вече е в ущърб на отделението и на болницата като цяло.

 Съдовите операции са едни от най-продължителните. Имаме и много спешна работа, защото в региона почти не се прилага съдова хирургия. Понякога се стига до 10 операции на ден.

 

Вашата клиника е една от най-големите в системата. Какво е състоянието й на фона на цялата картина в здравеопазването?
Нашата клиниката разполага с най-много легла – 50. Тук са извършени и най-много операции през годината. Само за 2008 г. сме направили близо 3 000. Лекуваме болни не само от Южна България, а и от цялата страна.

В Университетската болница сме с най-много преминали болни, а и сме една от клиниките, които са печеливши. Това се дължи, разбира се, най-вече на екипа  - много добри лекари, сестри.

 

Каква е тенденцията през последните години - увеличават ли се болните със съдови проблеми?
За жалост болните се увеличават. В световен аспект броят на тези заболявания расте във връзка с удължаването на средната преживяемост. Ако преди 200 години средната възраст е била 37 години, то сега  в повечето страни минава 70 години. Това е едната причина.

Нашият контингент са по-възрастните хора. Другата причина специално в България е, че нашето население като цяло застарява. Много от младите хора напускат страната или вече са я напуснали. Тук остават хора, които в различна степен са вече засегнати от атеросклерозата.

 

 

Вие сте не само хирург, но и преподавател и учен. Имате връзки и контакти с ваши колеги от целия свят. Познавате различни модели на здравни системи, включително и американската, на която също й предстои реформиране. Вярно ли е обаче, че самата Хилари Клинтън за своята дисертация е заимствала идеи от нашата здравна система от преди 2000 г.?

Да, като организация, като ред в системата на диспансеризирането, с постоянното  следболнично следене на пациентите и т.н. Това  представляваше интерес за американската страна и те ще го заимстват в новата си система, която ще въведат. Разликата обаче ще е в парите, които в Щатите ще се вложат в системата.

 

Това ще бъдат многократно повече средства. Системата на диспансеризиране, на възможност за широк достъп до лекари, на постоянно наблюдение на състоянието на пациентите наистина беше много добра за нашите условия, но нямахме пари. Така че в много отношения американците сега ще ни копират. Това го знам от мои приятели, американски колеги от Чикаго, а и го чета в чуждестранната преса.

 

 

Според вас имаме ли сериозен проблем с медицинските кадри? 
Проблемът е много сериозен, актуален и абсолютно реален. Много от колегите, които имат възможност да си намерят работа зад граница, напускат и заминават по чуждите клиники. Само в Чикаго работят над 120 български лекари. Млади и кадърни колеги. Да не говорим и за останалите доктори, пръснати по света. Същото положение е и при медицинските сестри. Всички новозавършващи в страната гледат първо каква е възможността  да заминат да работят навън, а след това търсят реализация тук. Това е крайно тревожно и неблагоприятно.

 

Само ниското заплащане на лекарския труд ли е причината?
Смятам, че основната причина са ниското заплащане и някои сериозни организационни слабости в системата на здравеопазването.  

 

Какво е мястото на университетските болници в модела на здравеопазването в страната?
Те имат, бих казал, ключово място. Това са местата, където се коват кадрите, оттук тръгва най-голямата група бъдещи лечители. Тези болници трябва да са еталон. Тук да се дават насоките за новостите в здравеопазването. За съжаление обаче много частни болници вече имат повече финансови възможности от държавните. Купуват скъпа и модерна апаратура, привличат и най-добрите ни кадри. А това не бива да се допуска. Университетските болници трябва да държат ниво, тук трябва да се получава най-доброто както за пациентите, така и за студентите, които се обучават в клиниките. Лечебната работа да върви заедно с преподавателската.

 

Вие сте преподавател, заместник-ректор и всеки ден оперирате, как успявате?
С преподавателска работа се занимавам от 1972 г. Ние сме първата катедра, която е създала програма за обучение на студенти по сърдечно-съдова хирургия, чак след това такива се появяват в София и Варна.

Като заместник-ректор отговарям за международните отношения и евроинтеграцията. Имаме доста контакти, нашият университет има много сериозни научни връзки с над 110 университета в САЩ, Япония и Европа. Всички водещи световни учебни заведения ни информират за новостите при тях. Ние правим същото.

Медицинският университет в Пловдив е на световно ниво. Да стана лекар, е моята детска мечта. Хирургията я обикнах още в първите си студентски години. Всичко съм постигнал с много труд. Работата ми доставя удоволствие – със студентите, с болните. Аз ги обичам.

 

" }-->

Коментари