Публикация

Кои изследвания се заплащат по клинична пътека 18 при епилепсия?

Кои изследвания се заплащат по клинична пътека 18 при епилепсия?

При наличие на припадъци диагностичният процес в болничното заведение позволява поставяне на диагнозата чрез характеризиране на припадъците и определяне на тяхната причина.


Задача на хоспитализацията е изясняване на етиологията на заболяването с приложението на невроизобразяващи техники, лабораторни, метаболитни, генетични и други целенасочени изследвания.

Диагнозата “ЕПИЛЕПСИЯ” се поставя при наличие най-малко на два непровокирани епилептични пристъпа. Определя се вида на епилептичния пристъп (според Международната класификация на епилептичните пристъпи) с оценка и на ЕЕГ характеристиката (ЕЕГ, видео-ЕЕГ с документирани записи), класифицира се епилептичния синдром (според Международната класификация на синдромите). Хоспитализацията цели етиологично уточняване, лечение и определяне на терапевтична стратегия при болните с епилепсия.

Диагностичното уточняване на епилепсията в болнични условия е необходимо при особени групи пациенти (деца, бременни, пациенти с интелектуален дефицит), както и при редиагностициране при прогресия на неврологичния и психичен дефицит, при неконтролирани припадъци.

Терапевтична корекция в болнични условия се налага при чести неконтролирани епилептични припадъци, терапевтично-резистентни епилепсии. “Терапевтично резистентните епилепсии” протичат с чести и тежки пристъпи (увредено съзнание, контузии, пролонгирана постиктална дисфункция), при които е неефективно лечението с 2 АЕМ, адекватните за типа пристъпи, (т.е. не се контролират от специалистите-невролози в ИМП помощ).

Задължителни диагностични методи:

  • Електроенцефалография (ЕЕГ) или ЕЕГ-мониториране;
  • Компютърната томография (КТ нативен или с контраст) и/или Магнитно-резонансната томография ( МРТ); 
  • изследвания за уточняване на чернодробните и бъбречни функции;
  • изследване на серумни нива на АЕМ; 

При парциални пристъпи и:

  • доплерова сонография; 
  • магнитно-резонансна ангиография; 

Допълнителни диагностични методи (при необходимост): 

  • мозъчна ангиография; 
  • ликворни изследвания; 
  • вирусологични изследвания;
  • генетични изследвания; 
  • мозъчна или мускулна биопсия;

Лечение на епилепсията

Спазват се основните принципи: лечението започва при сигурна диагноза с монотерапия с антиепилептичен медикамент (АЕМ) от първи ред, съобразен с вида на припадъка, епилептичния синдром, възрастта на пациента, наличието на придружаващи соматични заболявания; ефектът се контролира според клиничните симптоми (честотата и тежестта на пристъпите) и с ЕЕГ; преценява се ползата и рисковете от продължителния прием на АЕМ при конкретния болен. Цел на лечението е контрол на припадъците при минимален страничен ефект на АЕМ и постигане на възможно най-добро качество на живот.

Антиепилептични медикаменти. Прилагат се като монотерапия или рационална политерапия, адекватно на типа на епилепсията, на типа на припадъците, възрастта, теглото на пациента и придружаващите соматични заболявания (чернодробни, бъбречни, кръвни и т.н.). 

Пълната информация за пътека номер 18 за лечение на епилепсия може да намерите http://www.nhif.bg/web/guest/700, приложение 16

Коментари