Публикация

Д-р Цветелина Тотомирова: Лекарят трябва да е и приятел

Младата надежда на ВМА д-р Тотомирова споделя пред пред BIG5, че не само лекарите учат на нещо болния, но и той тях


Д-р Цветелина Тотомирова е една от младите надежди на родното здравеопазване. Тя е едновременно военен, ендокринолог и приятел за диабетноболните, които търсят помощ в столичната ВМА. Колегите й споделят, че е едно от „торпедата“ на Клиниката по Ендокринология и болести на обмяната във Военната болница.

Мотото й е, че лекарят трябва да допусне до себе си пациента, за да спечели неговото доверие. А то е от ключово значение за пациентите с диабет, които трябва да променят навиците си, за да продължат да живеят независимо дали лекарят им ги наблюдава какво хапват и по колко се движат.

Запознахме се с д-р Тотомирова в Клиниката по ендокринология. Още от вратата, преди първото „здрасти“ тя ни посрещна с усмивка и приятелско отношение. Така прави с всеки, който прекрачи прага на ВМА, подшушнаха ни нейни пациенти.

Д-р Тотомирова е родена в Бургас през 1977 г., но никога не е имала общо с града. Родителите и тогава живеят в Айтос, т.к. баща й е военен и така по случайност един ден майка й ражда в морския град. Още от училище е първенец. Завършила е природо-математическата гимназия в Сливен през 1996г. с отличие, а през 2002 г. и Медицинска академия-София с пълно шест и наградата „Златен Хипократ“. Първоначално изобщо не е предполагала, че ще има нещо общо с медицината. Но съдбата си знае работата и случайно взетото решение се оказва удар в десетката. Родителите на една от най-близките й приятелки били лекари и те потикнали двете момичета да кандидатстват медицина. Майката и бащата на д-р Тотомирова изобщо не били очаровани от идеята, оборвайки я с твърденията, че лекарите са на работа дори когато са почивка, както и че професията е много натоварваща и трудна. Въпреки това те се съобразили с желанието на бъдещия лекар. И така д-р Тотомирова взема изпитите и от този момент разбира, че животът й никога няма да е същият.

През годините тя учела с голямо желание и с всеки изминал ден се влюбвала все повече и повече в хуманната професия. Още през последната година тя се насочва към вътрешни болести, а точно по ендокринологията се запленила за миг. „Още не мога да разбера защо избрах тази специалност, смятам, че в живота ни има някои предопределености. Може би наистина това е сферата, в която съм могла да бъда най-добра. Не съжалявам и за секунда“, допълва тя.

Най-интересно в ендокринологията й е, че специалността се развива с много бързи темпове, както и че пациентите са много и най-различни. Като най-голямо предизвикателство д-р Тотомирова определя процеса на лечение и проследяване на всеки един. „Болният е тук за 4-5 дена, но ти всъщност го подготвяш за живота навън след това. Ако тук постигнеш добри резултати, но той не продължи лечението си вкъщи, когато няма кой да го напътства и санкционира, значи не си си свършил работата докрай. Удовлетворението е много голямо, когато видиш, че този човек ти се е доверил и прилага това, на което си го учил“, обяснява младият талант от ВМА.

Тя не отрича, че има и такива, които още в болницата признават, че не могат да променят навиците си и няма да спазват новия си режим. Това обаче още повече стимулира докторката. Напук на първоначалните закани, тя успява да ги промени благодарение на упоритостта и приятелското си отношение към пациента, споделят ни колегите й от Клиниката по ендокринология.

Най-трудно за еднокринолога е да убедиш болния, че трябва да промени навиците си, но и да не му позволиш да губи надежда за живот, да не се демотивира, а да приеме нещата такива, каквито са. Осъзнавам, че ако аз чуя подобна диагноза ще ми е много трудно, но същевременно ролята ми е да дам кураж на човека отсреща“, споделя д-р Тотомирова. В този смисъл ендокринолозите са и психолози. „Непрекъсната връзка с болния и способността да го убедиш да прави неща, с които не е свикнал, става само ако и ти го допуснеш до себе си. Едва тогава той ще може да те приеме“, категорична е докторката и лицето й грейва в усмивка.

Най-често хората се страхували, че след като се сблъскат с диагнозата диабет всичко, което са обичали да похапват, ще им бъде тотално забранено. „В този смисъл не можем да кажем „никога не прави това и онова“, защото този подход не действа добре на пациентите, особено когато става дума за хронично заболяване. Още повече, че човек може да си позволи да хапва сладко по мъничко от време на време“, успокоява ендокриноложката от ВМА.

По немски модел в Клиниката по ендокринология към ВМА всеки ден се провеждат уроци за пациентите, свързани с болестта. Д-р Тотомирова също води някои от лекциите и споделя, че много от хората знаят какво представлява болестта, но когато им заговори за евентуалните усложнения, се стряскали. Именно тогава тя трябва да излезе от ролята си на учител и да влезе в тази на психолог и приятел.

„На нашия пазар вече има много съвременни медикаменти и лечението в България не отстъпва по нищо от това в Западните държави. Голяма част от работата е в ръцете на болния и колко стриктно ще спазва терапията си. Защото каквото и да назначим, ако ги няма другите два компонента – храненето и движението, не постигаме добри резултати“, обяснява д-р Тотомирова.

И допълва, че диабетът не е това, което е бил преди 25 години благодарение на новите лекарства и инсулини, които подобряват контрола и намаляват степента на тежките усложнения.

Д-р Тотомирова идва в болницата към 7-7,30 ч. и официално работният й ден свършва в 14 ч. Това обаче почти никога не се случва. „Документацията и бумащината за здравната каса ми отнемат около час и половина - два всеки ден. Сякаш нямаме достатъчно време да обърнем внимание на пациента за сметка на административните дейности. Твърде много са“, отбелязва докторката. Така на практика тя остава в болницата след работно време, за да може хем да обърне достатъчно внимание на пациентите си, хем да изпише цялата документация.

Често младата надежда на ВМА ходи на обучения в чужбина и споделя, че е много полезно да сверява знанията и уменията си с други колеги, идващи от различни точки по света. „Тогава си давам сметка за пореден път, че нивото на ендокринологията у нас е толкова добро, колкото и това навън“, отбелязва с гордост тя.

И е убедена, че лекарят трябва да надгражда знанията си независимо в каква сфера е. Не отрича, че немалка част от лекарите се уповават на стари знания, което определя като грешка. Не е против идеята и в България да се въведат повторни изпити за утвърждаване на знанията по дадена специалност.

„Нашите пациенти – и по-стари, и по-млади, ми задават въпроси, за които се чудя откъде са намерили информация, а всъщност разбирам, че са чели научна литература. Често има неща, на които те са повярвали, а аз трябва да ги потвърдя или отрека. За да успея обаче преди това трябва да съм подготвена по въпроса. В този смисъл понякога подценяваме прочетеното от пациента. А истината е, че ние лекарите научаваме много от тях. Не трябва да ги неглижираме в това отношение. Не само ние специалистите даваме на тях, и те дават на нас“, убедена е младата докторка.

Автор: Радина Василева

Източник: BIG5

" }-->

Коментари