Основната цел на наредбата е да се усъвършенства нормативната уредба, регламентираща осъществяването на правото на достъп до медицинска помощ на здравноосигурените лица

Доклад от д-р Петър Москов относно проект за Постановрение на Министерския съвет за приемане на Наредба за изменение и допълнение на Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ.

 На основание чл. 31, ал. 1 и 2 и чл. 8, ал. 1 и 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация и на чл. 81, ал. 3 от Закона за здравето и чл. 4, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване, внасям за разглеждане проект на Постановление на Министерския съвет за приемане на Наредба за изменение и допълнение на Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, приета с Постановление № 119 на Министерския съвет от 2006 г. (обн., ДВ, бр. 45 от 2006 г.). Съгласно чл. 81, ал. 3 от Закона за здравето и чл. 4, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ на здравноосигурените лица, както и на свободен избор на изпълнител, сключил договор с районна здравноосигурителна каса се определят с наредба на Министерския съвет. 

 Причините за разработване на проекта са свързани с измененията и допълненията в Закона за здравното осигуряване и Закона за лечебните заведения, както и във връзка с Наредба № 11 от 9 декември 2015 г. за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Националната здравноосигурителна каса (обн., ДВ, бр. 98 от 2015 г.). С промените се регламентират условията и редът, при които здравноосигурените лица могат да ползват здравни услуги от основния и допълнителния пакет, заплащани от НЗОК, гарантиращи на всеки здравноосигурен достъпно лечение в съответствие с развитието, тежестта и остротата на съответното заболяване. С цел гарантиране на своевременния достъп на здравноосигурените лица до медицинската помощ в обхвата на пакета здравни дейности, заплащана от НЗОК са прецизирани текстовете, регламентиращи пътя на пациента на съответните нива на системата за здравеопазване – първична и специализирана извънболнична и болнична помощ. За осигуряване на 24- часов непрекъснат достъп на пациентите до извънболнична помощ са регламентирани отговорностите на общопрактикуващия лекар да предоставя изчерпателна информация на своите пациенти за възможните начини за получаване на медицинска помощ, както в работното му време, в т.ч. и в случаите на заместване, така и извън определения му график – нощно време и в почивни и празнични дни. Особено внимание е обърнато на реда за насочване и приемане на пациент за болнично лечение. В тази връзка е въведено задължение на лекарите в извънболничната помощ да информират своите пациенти за необходимостта от болнично лечение, като документират решението си за насочване, дори и в случаите на отказ на пациента. Подробно се регламентира приемът на пациентите в диагностично- консултативния блок и спешните отделения на болниците, в т.ч. прием за незабавно лечение, планов прием, насочване към друго лечебно заведение за извънболнична или болнична помощ. Променя се съществуващият регламент за формиране на листи на чакащите пациенти, като се въвежда максимален срок от 2 месеца, в рамките на който да бъде планиран приема на пациентите за болнични дейности, включени в допълнителния пакет. Промяната е свързана с обстоятелството, че досегашният регламент не предвиждаше ограничения във времето за осъществяване на медицинските дейности, респективно не осигуряваше гаранции за своевременното оказване на необходимата медицинска помощ. Настоящите промени определят реда за вписване на пациент за планов прием. За това ще се изисква неговото писмено съгласие, изразено след като е получил информация за срока, в който ще бъде осъществена хоспитализацията, възможните рискове и алтернативи, включително и възможността да се обърне за прием към друго лечебно заведение. Планираният срок за прием, който може да бъде удължен само при липса на медицински риск и с изричното съгласие на пациента, по медицински показатели, в случай, че състоянието на пациента не позволява провеждане на планираните дейности, както и ако има подобрение и е отпаднала необходимостта от лечение. В проекта на наредба изрично е предвидено, че планирането и обслужването на пациенти срещу заплащане, извън заплащането на НЗОК, не може да нарушава планирането и обслужването на здравноосигурените лица по тази наредба. С цел създаване на ефективни механизми за осъществяване на планов прием в условията на пълна прозрачност се въвежда изискване лечебните заведения да публикуват актуална информация за листата си за планов прием, включваща поредността на пациентите и определените дати за това, както и изискване НЗОК да поддържа и публикува на интернет-страницата си национална листа за планов прием на лечебните заведения, с които има договор за болнична помощ. Залага се и изрично изискване за спазване на поредността на вписване на пациентите в листата на чакащите. С промените се прецизират допълнителните услуги, които лечебните заведения могат да предлагат срещу заплащане по желание на пациентите, но само в случай, че са осигурили необходимите общи грижи и поисканите услуги се различават от тях. Забранява се изрично допълнително заплащане за престой за придружител на деца на 7 годишна възраст, както за придружител за деца до 18 години, които се нуждаят от осигуряване на допълнителни грижи. Не се допуска и заплащане за придружител на лица с увреждания, което не може да се обслужва самостоятелно. 

Лечебните заведения могат да предоставят срещу заплащане самостоятелна стая с или без придружител, само когато болничните стаи не разполагат с еднакви битови условия и са налице свободни стаи. По свое желание пациентите могат да заплатят и за допълнителен помощен персонал, за меню за хранене по избор, за избор на лекар или екип от медицински специалисти. Въвежда се услугата самостоятелен сестрински пост, която представлява допълнителни индивидуални грижи от медицинска сестра или акушерка извън осигурените необходими здравни грижи. Предвижда се здравноосигурените лица да разрешават регистриране на ползваните от тях здравни услуги, гарантирани от страна на НЗОК към конкретния изпълнител. Разрешаването на регистрацията ще се осъществява чрез електронна идентификация по смисъла на чл. 3, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО. По този начин на пациента се дава правото да удостоверява лично пред обществения фонд, че съответната услуга му е била предоставена. Предложени са промени по отношение на лекарствените продукти, заплащани частично от НЗОК, като се създава правна регламентация по желание на пациента лекарственият продукт да му бъде предписан по международно непатентно наименование или да му бъде предписан по търговско наименование лекарствения продукт с по-ниска или най-ниската цена в групата. Лекарствени продукти, заплащани напълно от НЗОК, ще се предписват само по международно непатентно наименование. Въвежда се и задължение за лекарите и лекарите по дентална медицина при предписване на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, да уведомяват пациентите за техните вид, действие, приложение, странични реакции, ред и начин на приемане. 

Основната цел на наредбата е да се усъвършенства нормативната уредба, регламентираща осъществяването на правото на достъп до медицинска помощ на здравноосигурените лица, да се облекчат условията за прием на пациентите в лечебни заведения в извънболничната и болничната помощ, да се гарантира правото им на избор на лекарствена терапия и на лечебно заведение, както и да се осигури прозрачност в дейността на изпълнителите на медицинска помощ. 

Очакваният резултат от въвеждането на предложените промени в Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ е свързан с подобряването на достъпа на населението до медицинска помощ при гарантиране на необходимото ниво на качество на здравните услуги и по-добри възможности за планиране на ресурсите от страна на изпълнителите на медицинска помощ. От прилагането на нормативния акт не се очакват финансови резултати. За прилагането на новата уредба не са необходими финансови средства, които са пряко или косвено в тежест на държавния бюджет, бюджета на НЗОК и бюджетите на изпълнителите на медицинска помощ. За приемането на постановлението не се налага изготвяне на справка за съответствие с европейското право, тъй като се касае за въпрос, който се урежда изцяло от националното законодателство.

Проекта на Постановление за изменение и допълнение на Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ може да видите в прикачения файл: