Националната здравноосигурителна каса може да поеме реимбурсирането на лекарствата от Наредба 34, които сега се плащат от Министерството на здравеопазването, при условие, че се направят съответните промени в нормативната уредба и се осигури финансов ресурс.

Това стана ясно по време на дискусия на тема „Лекува ли Наредба 34?”, организирана от Центъра за защита правата в здравеопазването и Българския пациентски форум.

В нея се включиха представители на пациентски организации, на здравната каса, на фармацевтичната индустрия, омбудсманът Гиньо Ганев и лекари.

В становище, подписано от заместник-директора на здравната каса д-р Албена Златарева, се посочва, че предлаганата мярка може да се реализира в средата на следващата година.

Според Жени Начева, директор на дирекция „Бюджет и финансови параметри” в НЗОК, в настоящия момент това е невъзможно. Тя поясни, че догодина за покриването на медикаментите по Приложение 1 на Позитивния лекарствен списък ще са нужни около 420 млн. лв. В бюджета на здравната каса обаче са заложени 330 млн. лв.

Ако към тях се прибавят и скъпоструващите медикаменти от здравното министерство, трябва да се осигури допълнително финансиране.

Заради липсата на медикаменти представителите на пациентски организации изразиха желанието си да ги получават от здравната каса. За доставката на медикаменти се организират всяка година търгове, а закупените количества често не отговарят на нуждите на болните.

Теодора Захариева, член на управителния съвет на Центъра за защита правата в здравеопазването, съобщи, че в организацията непрекъснато постъпват сигнали от онкоболни, останали без животоспасяващи медикаменти.

Владимир Томов, председател на Националния алианс на хора с редки болести, подчерта, че наредба 34 силно затруднява достъпа на пациенти до лекарства. По думите му, провеждането на търгове всяка година е безсмислено, получава се често забавяне на доставките и болните остават без лекарства.

Според Жулиета Михайлова от Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания, наредбата на здравното министерство не позволява на пациентите да избират с какво да се лекуват. Тя поясни, че документът покрива само най-необходимите медикаменти, който са най-евтини.

Ако пациентът например желае да доплати разликата и да си купи по-качествено лекарство, това не се допуска и той трябва да плати цялата сума.

„В същото време пациентите на диализа имат нужда от наистина висококачествено лечение, защото иначе се стига до увреждания, които след години не позволяват да се направи трансплантация, тъй като тялото на пациента е износено”, допълни Жулиета Михайлова.

Д-р Станимир Хасърджиев, секретар на асоциацията „Хепасист”, също подкрепи идеята за прехвърлянето на лекарства от МЗ към НЗОК, но призова промяната да бъде много внимателно премислена, за да не останат пациентите без лекарства.

Деян Денев от Асоциацията на научноизследователските фармацевтични компании заяви, че търговете не са подходящ механизъм за снабдяване с лекарства.

Според него може паралелно да започне подготовката на законовите промени, така че здравната каса да поеме тези лекарства от 2010 г., а  министерството да организира още един търг, така че да няма прекъсване в снабдяването.

Деян Денев е категоричен, че каквато и промяна да се прави, тя трябва да бъде съгласувана с фармацевтичната индустрия.