Публикация

Да събудим инстинкта за самосъхранение


Александра М. е на 39 г., от Варна, работи като компютърен специалист в голяма фирма и живее много динамично. Опитва се да отделя достатъчно внимание на съпруга си и 13-годишната си дъщеря, но гледа да не пропуска интересен концерт, тематична вечер в ресторант или просто приятелско парти. Всичко върви успешно, дори фирмата, в която работи Александра, просперира, напук на кризата.

 

Проблемът на Александра се появява от най-неочаквано за младата жена място. Подканена от приятелка от училище, медицинска сестра, Александра отива на гинеколог след неколкогодишна пауза в профилактичните си прегледи.

 

И този път нещата не се оказват добри. Цитонамазката показва изобилие от атипични клетки. Следват колпоскопия (оглеждане на маточната шийка под увеличение и със специално оцветяване на тъканите) и биопсия.

 

Диагнозата е карцином на шийката на матката. Александра е силно стресирана, но има късмета при нея здравната система да проработи нормално. Бързо я изпращат във високоспециализирана АГ клиника, следва операция – тотална хистеректомия (отстраняване на матката) и болезнена раздяла с идеята семейството да има още едно, „късно” дете, за което с мъжа си са правили планове.  

 

Александра е сравнително добре след операцията, бързо се връща на работа, но не спира да си задава въпроси: защо точно на нея се е случило, какво е пропуснала, защо не е отишла по-рано на лекар и ако беше отишла, това щеше ли да промени нещо.

 

Сега живее със страха, че ракът може да я връхлети отново. „Не мога да си представя, че дъщеря ми ще живее без майка”. В това изречение като че ли е събран целият й страх и същевременно решителност да се пребори с болестта.

 

Казва, че никога няма да си прости, че е отделяла много часове в търсене на интересна дреха, давала е доста пари за многобройни козметични процедури, ровела е нощем в интернет, за да търси интересни дестинации за семейни пътувания, но така и не е намерила време да ходи редовно на лекар, да се запознае подробно със съвременните възможности за предпазване от най-разпространените болести, да вложи усилие в собственото си съхраняване.

 

Преди се е смятала за интелигентна жена, но вече е разколебана в тази самооценка. „Какво като знам толкова много неща, а не можах да се спася от предотвратимо заболяване? - пита се Александра. - Ако ми бяха открили рака по-рано, можех да мина само с т.нар. конизация – отстраняване на малка част от тъканта със запазване на детеродните възможности, а не да бъда изобщо без матка”.

 

Личи си, че е чела много за своето заболяване, макар и постфактум. Дори лекарят се пошегувал с нея, че още малко и ще й присъдят доцентска титла по медицина.

 

„Сега вече съм изчела всичко по темата за женското здраве. Интернет и различни печатни издания са пълни с информация. Но трябва да имаш сетива за тази тема, чувство за самосъхранение.

 

Категорична съм, че ще ваксинирам дъщеря си срещу рак на маточната шийка и ще я възпитам да си прави редовни тестове дали е заразена с този коварен вирус, който дори и не бях чувала”, казва Александра и цитира точните видове на човешкия папиломен вирус, които причиняват рак.

 

В разговора неколкократно призовава всички жени към три напълно осъществими стъпки: ваксиниране на момичетата, тест за наличието на опасните щамове на човешкия папиломен вирус и редовни посещения при гинеколога. За младата варненка това не е част от рутинното говорене за болестите, а лично преживяна драма. 

" }-->

Коментари