Публикация

Доверих се на способен лекар


Казвам се Елеонора Колева, на 29 години съм, от Димитровград.

Улисана в работата и ангажиментите, все не намирах време да отида на профилактичен преглед при гинеколог. А и нали нямах никакви оплаквания, пък и прегледът не е от най-приятните. Докато изведнъж се появиха леки болки и слабо кървене по време на полов акт. Това се случи през 2005 г. Е, наложи се - искам, не искам, да посетя лекар. Отидох при гинеколожка, която установи, че имам раничка, изписа ми лекарства и каза да се върна пак за допълнителни изследвания.

По мои наблюдения гинеколозите в града са с разбирания и знания отпреди 20 години и никой не си прави труда да научи нещо ново. Тогава ми казаха, че няма нищо страшно в това да имаш раничка, че много жени живеели с този проблем и че ако смятам скоро да имам дете, няма нужда да се гори, можело да се отложи.

А аз само това чаках да чуя - нямах време за подобна процедура, а и много ме беше страх, защото никой не си направи труда да ми обясни какво точно представлява този проблем, как се е появил, какви са вариантите за излекуване, и какво може да се случи, ако не се предприемат никакви мерки. С времето оплакванията ми напълно изчезнаха и отново неусетно изминаха почти три години, без да отида на гинекологичен преглед.

Така дойде моментът, в който най-накрая реших, че е време да стана майка. Започнаха да минават месеците, а аз все не успявах да забременея. Дори в един момент това стана фикс-идея за мен! Измина една година и аз се убедих, че има някакъв проблем и вече е крайно време да отида отново на гинекологичен преглед. Само че този път реших да потърся специалист (какъвто в Димитровград просто няма!). Почти всички познати, които попитах, горещо ми препоръчаха д-р Янчо Делчев, който работи в Пета МБАЛ в София, но има частен кабинет в Хасково, където приема пациенти всеки уикенд.

Така реших да отида на преглед при него и нито за секунда не съм съжалила за това.

Той разгледа с нещо като миниатюрна камера вътрешността на влагалището, а на един монитор аз също виждах всичко. Той ми обясни с най-големи подробности кое какво е, дали е наред, и какво точно прави в момента. Видях какво представлява раничката, шийката на матката, всъщност видях какъв трябва да е истинският гинекологичен преглед и точно тогава разбрах, че такъв досега не ми е правен. Никога не съм срещала лекар, който има такова отношение към пациентите. След този преглед разбрах, че да си лекар не е професия, а призвание!

 

Д-р Янчо Делчев:

При един профилактичен преглед се прави и цитонамазка. Нейната беше сигнализирана от цитолога с III Б ПАП. Според алгоритъма за диагностициране на измененията на маточната шийка, следващите процедури бяха колпоскопия, цервикоскопия (които се извършват със съответните апарати) и прицелна биопсия.

След като приложих тези методи, изчаках да излезе резултатът от хистологичното изследване и той за съжаление беше лош - CIN 3 (цервикална итраепителиална неоплазия - трета степен), което на практика означава рак на място като хистологична диагноза, а като клинично протичане представлява последният предраков стадий. Тази особеност се дължи на факта, че изменените клетки на епитела са на практика ракови, но те не навлизат в стромата на шийката и не достигат съдовете, поради което като клинично протичане са като предраково състояние.

Хистологичната диагноза беше много неприятна, защото пациентката не беше раждала, и на мен ми предстоеше тежка задача. Първо, да й обясня какво означава диагнозата, второ, да я мотивирам да се подложи на операция, и, трето, да я убедя, че ще може да забременее и роди нормално, без проблеми.

Поради различни обстоятелства ние не можахме да се видим веднага. Срещата ни стана след близо два месеца и за моя много голяма изненада, преди още да й обясня за диагнозата, тя ми съобщи, че е бременна. Това беше потвърдено с ехографско изследване, на което се установи, че става въпрос за бременност в 7-мата гестационна седмица.

 

Елеонора:

Година не съм се пазила, мислех, че няма опасност да забременея.  В първия момент се уплаших. Предстоеше ми операция и не трябваше да съм бременна. А толкова силно исках бебето...

 

Д-р Делчев:

Следвайки старите правила на терапевтично поведение, първо би трябвало да прекъснем бременността, да направим конизацията и да отстраним измененията на маточната шийка, след което да очакваме нова бременност, когато маточната шийка е напълно зараснала.

Обясних на пациентката тази процедура, а също така и огромния риск да оставим бременността и карцинома на маточната шийка, тъй като до настъпването на термина можеше да възникне и инвазивен рак. Нейното огорчение беше огромно. Поясних й още една възможност, при която се запазва бременността и се прави конизацията на маточната шийка. Тук рискът за възникване на спонтанен аборт е много голям, от една страна, а от друга, технически е много трудно и крайно неприятно лекарят да извършва резидуално абразио, за да почисти кухината на матката след такъв спонтанен аборт на фона на конизирана с електробримка маточна шийка.

И двамата поехме своите рискове и отговорности. От нея се искаше да приема назначените медикаменти и да лежи след конизацията почти непрекъснато в леглото, за да няма контракции матката. От мен се изискваше да направя такава операция, че да отстраня измененията и да запазя максимално маточната шийка, за да може да се износи бременността. Слава Богу, успяхме.

След това маточната шийка зарасна добре и тя бе поета от друг колега за наблюдение на бременността и за самото раждане.

 

Елеонора:

Д-р Делчев толкова спокойно ми обясни какво ми е състоянието, с толкова големи подробности, психологически толкова добре се чувствах, че нито за момент не съм се съмнявала в положителния резултат.

Приеха ме в Пета МБАЛ на 11 декември, на 12 бях оперирана, два дни по-късно ме изписаха. Никаква болка не съм изпитала, нито по време на операцията, нито след това. След тридневен престой в болницата се върнах в Димитровград. Не съм лежала въобще на легло.

След месец отидох на контролен преглед. Оказа се, че всичко с мен и бебето е наред. Цитонамазката ми беше първа група – най-добрата група.

Бременността ми потече нормално, водех нормален полов живот. Постоянно бях в движение. Единственото ми неразположение през периода беше гаденето през третия месец. Оттам нататък не съм имала никакви проблеми.

Синът ми се роди в края на осмия месец в „Майчин дом” във Варна, под грижите на д-р Даниела Станева.

Нарекохме го Добромир.

Цял живот ще бъда благодарна на този специалист. Казах му, че искам да стане кръстник на бебето, че заради него го има сега.

Дано повече жени да се доверяват на лекари, които са способни. Аз се доверих на него, на д-р Станева и въобще не съжалявам. Това са хора, които си разбират от работата и я вършат с желание. Зарекох се всяка година поне по веднъж да ходя на лекар. При мен симптоми нямаше, а когато се появят, вече е късно.

 

Д-р Делчев:

Бях безкрайно щастлив, когато се обади бащата на детето и ми каза, че си имат момченце и то е живо и здраво.

Моралното удовлетворение, което усеща един лекар в тези мигове, не може да се опише и няма цена. Мога само да им пожелая да се радват на това прекрасно бебе, което започна своя живот, борейки се за него още в утробата на майка си.

Надявам се чрез този случай да покажем, че българската медицина не е за подценяване и да дадем надежда на много жени с подобни проблеми.

Коментари